Близки срещи с Далечния изток

Автор: Даниел Господинов

Когато разглеждах глобуса като малък, се взирах в Азия, и се чудех, как може там да живеят хора като нас и не им ли е трудно да бъдат толкова далече. Вече виждам колко наивен съм бил, а именно: те въобще не са като нас.

Години по-късно се срещнах с Далечния изток отблизо, за да открия, че наистина се чувствам доста далеч, доста изгубен в един непознат свят.

Подготовката за това, което ни чака на брега идва много преди да навлезем в териториалните води на Китай. В засада ни чакат хиляди рибарски лодки с различен калибър – от малки джонки до по-сериозни траулери. Казвам хиляди, понеже видимият хоризонт достига само на двайсетина мили, а всъщност може да са и милион! Предполагам, че си имат квота за хора в морето и в момента когато някой се прибере в къщи, изгонват друга лодка, за да имат място. Радарът пожълтява от цели, а морето е толкова пълно с китайци, че някой не без чувство на ирония го е нарекъл Жълто море.

ship-dashboard
Рибарите в това море са повече от рибата, но това не ги отчайва. Те май са доста весели хора по природа, понеже незнайни караоке изпълнители постоянно огласяват дежурния, другаде тих, 16-ти канал с песните си. Когато не пеят, каналите на корабната станция се изпълват със странни извънземни звуци, които аз наричам „кльонкане”. В повечето случаи е възможно да се намери пробойна, в хаотичната им маса, в която се прицелваме и се молим това да не е поредната клопка. Когато ни примамят по средата си, отворът се затваря и се намираме обкръжени. Винаги е добре, ако има друг кораб пред нас, който да ги разбива, а ние наготово да се вмъкваме в дирята му. Тези рибарски лодки са много по-малки от нас, но силата им е в множеството. За тях единичният живот не е от значение, важното е да опазят мрежите си.

hong-kong1

Какво има в Китай ли: огромни нови заводи, пътища, контейнерни терминали, мостове, тунели, още по огромни административни сгради и безброй бедни гета в междинното пространство. Почти всичко е в непрекъснат строеж, с тенденцията да става по-голямо. Но в първата пресечка от миришещата още на асфалт магистралата, човек попада в наблъскани, смрадливи по азиатски улици, осеяни с разпилени боклуци и естествено с китайци. В последно време явно все повече автомобили заместват обичайните велосипеди и все повече частни заведения и бизнеси слагат разноцветни неонови надписи,надписани с йероглифи, естествено, с какво друго. Местните приемат европееца с умерено меркантилна неприязън, точно както несебърлии приемат руските туристи: „мразим тях, но не и парите им”. По дирите ни се лепват тълпи от опърпани старици, протягащи пластмасови купички, както и неизменните улични пеперуди предлагащи натрапчиво„масаазии”.

В един магазин за електроника (1001 джунджурии) ме уверяват, след като вече смело съм си купил говорителчета и слушалки, да не се притеснявам, ако нещо спрат да работят, ще ми ги сменят. След което започвам истински да се притеснявам. Там шансът е 50/50 нещо да проработи. Интересното е, че когато върнеш стока, тя не се бракува, а се нарежда обратно на щанда и се пробутва на следващия нещастник, докато накрая замине. Тук продуктите гордо носят известни щампи. Един и същи дизайн е надписан като „Сони”, „Панасоник” или „Самсунг”. Едни и същи маратонки са извезани с логото на Найк и Адидас. На много стоки пише: ”made in usa”, с баркод, производствен номер и всичко както си му е редът, дори и холограми.

Това е Китай, новото азиатско чудо, атакуващо с безплатен труд (заплатите са по 30 долара на месец) неподготвената, оядена икономика на „развития” свят. Печелившите от играта остават в сянка. Това определено не са бедните китайци, живеещи в крайна мизерия, нито консуматорите на евтините бутафорни стоки по света.

В Хонк Конг живеят сякаш друга раса китайци. Дисциплинирани и методични като роботи, те се движат из футуристичния си град. Всичко е чисто и точно. Всички надписи са дублирани на английски – оазис на западната цивилизация.

hong-kong

Хонк Конг се оказа точно, както си го представях – огромни, наистина огромни, сгради, някои от тях толкова големи, че цял квартал на български град може да се настани само в една от тях.japan7
Улиците са препълнени, но с хора с ясна цел в движението си, облечени по западен стандарт, личащо забързани за работа, но никога бутащи се или нервничещи. Когато е написано „хвани се с лявата ръка за парапета на ескалатора”, те правят точно това, никакви изключения или пререждания. Интересното е, че макар и всичко устроено по западен стандарт, никъде не срещнах западняци.japan6
Да спомена и Тайван, единия от азиатските тигри, малко проскубан вече. Там също живеят китайци, само китайци. От „другите” китайци ги разделя 40 мили ивица вода и американската армия. Тук изненадата дойде от видната занемареност и липсата на нещо ново. Стари сгради, стари храмове, непочистени улици (това май е доста азиатска черта), и жалки опити да се поправи счупеното с подръчни средства – пътните знаци бяха поправяни и лепени с тиксо, на много места.

japan5

Имиджът на Тайван беше спасен от свещената планина (забравих името й), извисяваща се над кораба ни. Статуята на бяла будистка богиня разположена на хълм в Кийлунг е куха и посетителите могат да я изкачат и да погледнат през илюминатор в челото й към пристанището. До статуята се намира и будистки храм, съвсем истински, с будистки кръстове навсякъде, които нетренираното око може да вземе за свастики.

japan4
Стюардът на кораба, когото срещнах там случайно, реши да дари дребните от джобовете си за храма, като така получихме право да ударим огромния гонг. По късно от цените в магазина за сувенири му стана ясно, че е дарил шепа дребни жълти монетки на стойност 13 долара!
japan3
Стана му ясно също, че тайванците имат може би най-скъпите дребни жълти монетки в света. Малко по-късно и на двамата ни стана ясно, че закъсняваме и трябва наистина да спринтираме, за да се приберем навреме. Корабът се виждаше измамно близо, долу под нас, но ни делеше стръмен хълм, покрит в джунгла. Намерихме пътека, достатъчно широка, за да й се доверим и се втурнахме подобно на Индиана Джоунс в сцената с преследващия го объл камък. Валеше проливен, по азиатски, дъжд. Пътеката ставаше все по-тясна и обрасла в лиани, а аз изведнъж се заковах на място. Близо до хлъзгаво мостче по пътеката ни причакваше издължено мазно туловище…Извинявам се за излишния драматизъм, това не беше кралска кобра, а просто мокър клон, преструващ се не кобра. Все пак мисълта, че сме в джунглата, че около нас може да има змии, скорпиони и тарантули ни скова и се заоглеждахме по клоните и пътеката, започнахме да се уверяваме един друг, че ще се носим на гръб ако някой от двамата пострада. Тук историята свършва, вярно, малко безинтересно, нищо не ни ухапа, дори се прибрахме навреме и корабът тръгна, с нас на борда, за Корея.

Корея е между Япония и Китай не само географски погледнато. Корейците са хибриди между китайци и японци. Те работят здраво, точно като японците и гледат да те излъжат, точно като китайците. Все пак живеят скромно, работят по много и сравнително качествено.

Това, което отличава корейските улици са надписите. Светещи неонови букви по стените, запълват всеки квадратен метър, каращи ги да приличат на претруфени интернет страници. Излишно е да споменавам „йероглифи”, нали? Ако предположим, че можехме да ги четем, би трябвало да прекараме по 5 минути на всяка сграда, докато изчетем всичко. Но ние не можем и се чувстваме тотално изгубени. От корейския разбирам само точките и запетаите. Да имаше поне една позната буква, която да ни ориентира къде да си купим фонокарти. Даже и жестовете и мимиките на корейците са тотално неразбираеми, както и нашите за тях. Не знам, какво разбраха от настойчивия ни говор на английски и руски, както и пръстите ни сключени в правоъгълник, наподобяващ според нас фонокарта, но ни избутаха грубо от три поредни магазина и затвориха вратата зад нас. Накрая се сбогувахме с тях на български, както Стоичков би се сбогувал със съдия след показан му червен картон.

Движението ни по улицата не оставаше незабелязано, навсякъде ни зяпаха неприлично и сочеха с пръст, като редки животни. Азиатските градове са обратното на космополитни. Тук другите раси са странно явление. Сблъскахме се с форми на расизъм спрямо нас. Корейците ни смятат за по-нисша, мързелива (защо ли?) и ниско интелигентна раса. От няколко нощни заведения ни изгониха с обяснението, че били само за корейци и ни насочиха към руските клубове. В по-големите корейски пристанища има оформена руска нощна част. Все пак тук разпускат моряците от ръждивите траулери на руския океански риболовен флот.

Над корейските градове се стели лепкава, характерна миризма, която на новодошлия нос са нужни поне няколко часа да изолира. Тя иде от наредените от двете страни на всяка улица колички на възрастни жени с газови котлони. Количките им са отрупани с всякакви безумни снаксове, които до ден днешен не се престрашавам да опитам, дори в името на експеримента. Виждат се разни хрупкави късчета продавани в хартиени фунийки, като слънчогледови семки, които приличат твърде много на хлебарки, за да бъдат нещо друго. До тях има наредени, прободени на шишове, препечени до кафяво създания, които приживе са били най-вероятно плъхове. Има и парчета, крайници и цели трупчета на животински видове, които само много вещ зоолог би могъл да идентифицира. По тротоарите в неголеми аквариуми плуват, пълзят или просто стоят лепнати разни мекотели, змиорки, екзотични шарени риби, молюски, членестоноги и други обитатели на синята бездна, разглеждането на които в Европа би ни струвало 12 евро. Споменах ли вече сладникавата миризма на пържените гореописани деликатеси? Нищо, струва си да се спомене още веднъж: тя ни съпровожда по време на целия престой в Корея, чак до отдаването на въжетата.

За любителите на бирата, ще кажа, че корейската бира „хайт” светло и тъмно е най-добрата в Азия. По-добра от „цинктау”, евтината, не добре прецедена вода от оризищата в Китай, по-добра дори от прескъпата местна японска бира, чието име не бих могъл да си спомня, дори да предложат да ме почерпят с нея.

Япония е известна по света не само със скъпата си бира. Всичко, което някой някога е казвал за Япония е вярно. Какъв смисъл има да разказвам за футуристичните сгради от хром и стъкло, красивите, наредени японски градини и паркове, трудолюбието и точността на японците. Всичко това е всеизвестен факт. Интересното е, че Япония е не по-малко преселена от другите азиатски страни, но властите намират ефективен начин да се борят с това, като първо, пресушават и застрояват изкуствени острови в морето, и второ, не оставят време за личен живот на японците, в което от скука да се множат.

japan

japan2
Нещо шокиращо окото е начинът, по който са облечени ученичките. Носят толкова къси плисирани полички, че не биха могли да прикрият под тях и пищовите си по биология, дори. В Европа биха яли шамари за вида, в който излизат от къщи. В Япония нямат друг избор, понеже, това е училищната им униформа. Малко дискриминиращо за момичетата с пълнички бедра, нали? Няма да назова и точната причина винаги да носят толкова дълги чорапи. Да загатнем само, че азиатките обичат да са доста натурални.

asia4
Обещах да не се задълбавам в японския хай-тек начин на живот, но няма да си простя ако не ви разкажа за тоалетната чиния на 22-ри век. Видях я в голям универсален магазин в Йокохама. Проста обществена тоалетна. Е, не съвсем проста. Отдясно на чинията, на нещо като облегалка за ръце, имаше дисплейче с множество бутончета с надписи на японски, както и картинки изобразяващи определени задни части на анатомията и различни видове струйки насочени към тях. Имаше и голямо червено копче, което би могло да значи авариен стоп, както и други по-страшни неща.

asia3
Така и не посмях да натисна което и да е от копчетата. Предполагам, че ако знаех японски тази тоалетна-чудо би ми препоръчала промени в диетата и премерила кръвната захар. В седалката се включваше и кабел.

Видяхме и фестивал на Харлей Дейвидсън, с мотори, рокери и всичко, както си му е реда. Тези японски байкъри ми се сториха по-безобидни от разносвачи на пица. Не мога да разбера защо, след като цял свят им се възхищава и би трябвало поне малко да се опита да заприлича на Япония, японците си умират по западния начин на живот и повече от всичко им се иска да заприличат на американци.

asia1
А трябва да ви кажа, че съм видял как работят почти всички нации по света. Никоя, с изключение може би на корейската не се доближава до японците. Те не просто работят, те приемат работата като състезание със самите себе си – по-бързо, по-качествено. При това, ако приемем, че това е спорт, то този спорт е колективен. Всяко придвижване на работниците се извършва чрез бягане, няма излишни движения и приказки. Не видях някой да запали цигара или да яде пица в работно време, нито да се оплаче, че екипажът не му помага. Един японец за единица време може да свърши работа колкото четирима китаеца, и то по-качествено.

asia
Възхищавам им се, и не искам да бъда като тях. Ние европейците нямаме нужната психика за това. Те са почти като роботи. Един мой „колега” някога беше възкликнал „Бррр, студено!”, като знак на неодобрение към трудовата машина на развития капитализъм. Бррррр чуждо! – ще възкликна аз. Ние, южняците не обичаме да работим, освен ако не се налага. Всяка свършена работа се приема като откраднат от нас момент, в който по-скоро бихме правили нещо забавно. Но според мен ние можем да живеем истински и много по-качествено от азиатците. Някой трябва да предупреди заспалите западняци: „Събудете се, краят на царството ви идва!” 21 век ще донесе сблъсъкът на цивилизациите, казал го е японец (не си спомням името му Фукуяма ли беше или беше кръстен на друга планина). Опознах „врага” достатъчно, за да мога да извикам: „Внимание!”. За съжаление съпротивата е безсмилена, бъдещето е тяхно….Помощ! Не ми се учат йероглифи на стари години!

01.01.07/Тихия океан

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван