Да избягаш от Кризата, почти в края на лятото…

Автор: Николина Милкова

Поредното – горещо и огнено лято, мързеливо-спокойно се беше запътило към срещата си с есента. Нали бяхме микроскопични частици от разтърсващата ни мощна световна финансова криза, като че изразът „почивка на море“ се беше превърнал в табу за разговорите ни, и всеки от нас – само мислено се пренасяше нейде по знойните слънчеви плажове.

Не че семейната ни история не познаваше и по-добри времена, но от само себе си ли – и аз незнам как, напоследък бяхме ограничили желанието за движение и опознаване на света до еднодневни и кратки уикенд-пътешествия, които ни се струваха хем по-забавни, хем лежерно-неангажирани с всевъзможни резервации, нощувки и хотели.

Вероятно, тъй щяхме да продължим и да я караме, ако спонтанното желание да захвърлим обичайните задължения и да поемем на изток – към морето, не ни накара да разгънем (..о, Боже, за кой ли път?!) картата на България и спешно да започнем издирването на най-подходящото място за нови морски приключения. Хм, е добре де – „приключения“, малко силно казано за обикновени, забележете! – автотуристи като нас, но – изживявания… нека това бъде правилната дума!

img_4185_1.jpg

И тъй, в онзи сублимен момент, погледите на семейния съвет – в пълен състав при вземането на такова важно и емоционално-значимо решение, започнаха трескаво да се кръстосват върху картографското изображение на черноморския ни бряг, и мълчаливо притихнал – всеки търсеше своето най-желано кътче от север на юг и от юг на север.

Без думи, съвсем като по телепатия (както се пееше някога в популярна българска песен), само след минути, за всеобща радост – еднозначно, вече знаем къде искаме да бъдем! Спретваме набързо най-нужното за приятна почивка, захвърляме тягостните мисли от ежедневието, грабваме най- слънчевите усмивки, и с куфари, пълни с багаж (е, няма как! …) и много пъстроцветно настроение, поемаме към вярната посока, сякаш придърпани от непреодолима притегателна сила.

Знам, знам че вече ще се запитате – еее…, кое е това така желано и привлекателно място?! Но, още малко търпение и …сами ще се досетите – сигурна съм!

img_4202.jpg

В посока север-изток, след часове на път, в които градусът на приятното предчувствие се покачваше заедно с приближаването, пътят – като гъвкавото тяло на влечуго, все по-често започваше да се извива покрай необятната морска шир. В близост, от двете му страни, спретнати къщи и вили се кипреха зад огромни смокинови дървета, цветни градинки и отрупани с натежали от кехлибарени гроздове асми. Високи бели скали бяха обгърнали като в каменна прегръдка брега и го превръщаха в най-романтичното и чаровно кътче от северното ни море.

Лазурно-синята морска повърхност, лъскава като сатен, ту се криеше загадъчно от погледите ни, ту ослепително блесваше, окъпана в слънчевата светлина на последните августовски дни.

„Момчил“,“Сборно място“, „Белите скали“… Крайпътни табели услужливо ни подсказваха, че преминаваме през вилните зони на градчето, към което така безрезервно се бяхме запътили. Еееех, да си имахме и ние една виличка тука… пък макар и скромна, съвсем нескромно се размечтава всеки от нас… на глас!

И ето го! … Най-после!

Белият град на Черното ни море, е пред нас!

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван