Да избягаш от Кризата, почти в края на лятото…

Досетихте се вече – нали?!… Ами, да… Балчик е нашето място!

След двегодишна – не нарочна раздяла с него, пак сме тук, а малкото морско градче – живописно разположено край тих спокоен залив, слънчево и усмихнато ни посреща за „Добре дошли!“ с огромен надпис, кацнал на високо – досущ по холивудски.

Е… Балчик не е Холивуд, но е достатъчно красив, вълнуващ и харизматичен, за да ни накара да бъдем точно сега, точно в този момент – тук!

Сред многобройните предложения за настаняване, оказва се – дори само след един телефонен разговор, сме избрали семеен хотел точно в центъра на Балчик, в сграда – архитектурен паметник, по думите на собственичката му. Това, допълнително, като че ли подсилва усещането ни за лятна морска магия, а ние – щастливи, току що захвърлили багажа си, тръгваме да преоткрием спомените си от тук.

img_4212.jpg

Симпатични малки плажове – само на ръка разстояние, горещо канеха най-страстните събирачи на тен да не отказват парещите ласки на все още силното августовско слънце. Кокетни заведения от крайбрежната алея, с маси – подредени на платформи, буквално върху водата, лениво и примирено очакваха часовете на залеза, когато на влюбени двойки или шумни компании щедро щяха да предлагат възможности за приятно изкарване на вечерта.Новоизграденото яхтено пристанище в морския курорт (за колекционерите на факти – трето по големина у нас), превърнало се в уютен дом за безброй, елегантни като бели лебеди, морски съдове, развихряше фантазията на всеки любител на пътешествията, и прибавяше необикновен чар към лицето на града.

Кресливите врясъци на чайки и гларуси се смесваха с обичайното за лятото разноезично жужене на тълпата от туристи, а ние доволни от внезапния си и категоричен избор, бързахме да се слеем с нея. Симпатично накацали по стръмните скатове, балчишките къщи – като мъдри свидетели на времето, сякаш кътаха по таваните си прашни пожълтели странички за минали случки и истории.

Някъде, далеч по брега – почти като пустинен мираж, скрито зад воала на жежката мараня, се белееше минарето на лятната вила в Двореца на кралица Мария Румънска. Имала е вкус тази жена, мисля си, докато се взирам в далечината, в опит да очертая с поглед онова късче крайбрежно спокойствие, което тя с пълно право нарекла „Тихото гнездо“. Кой знае… Дали пък, точно споменът за нейното присъствие тук не е спечелил на Балчик славата на „град на влюбените“…

img_4329.jpg

Дааа… продължавам докрай мислите си на глас – покрай обичайните занимания за една лятна почивка, и този път няма да пропуснем да докоснем и преживеем това магическо кътче – Двореца, щедро даряващо посетителите си със своето необикновено очарование, тайнствени легенди за загадъчни семейни истории и събития от живота на румънския кралски двор, с богатството от уникални растителни видове, съчетани с отличната поддръжка и грижа за тях.

Приятното задоволство и предчувствието за щастливи дни, изпълнени с незабравими морски емоции, неусетно ни бе завладяло докрай и ни даваше малката, но достатъчно опияняваща доза усет за неповторимост на мига!

Точно така… нашето неповторимо място беше Балчик. А може би… Балчик – място за неповторими преживявания… Знам ли… както искате го приемете, но днес – споменът за него продължава омайно да ме връща все там – край високите белокаменни скали на най-белия град по Черноморието ни, пренася ме през лабиринта от тихи и стръмни улички с надвиснали по дуварите дъхави смокинови дървета, завърта ме по спиралата от тайни и мистерии, с които е обвит, и ме кара да мечтая… Да! Да мечтая… за поредното неочаквано завръщане… все там…

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван