Автор Боримир Събев, снимки: Стефан Цаков
Аклиматизационно изкачване до Мауензи Хът
На следващия ден започнахме аклиматизационно изкачване. Негрите искаха да е до „Зебра Рок“, за да не се преуморяват хората. Ние пък искахме да се качим по-високо.
Името на „Зебра Рок“ идва от шарките – огромната скала е цялата във вертикални черни и бели ивици. Намира се на около 4200 метра височина, а ние решихме да стигнем до Мауензи хът, която по карта е на 4600м. През цялото време вървяхме близо до вулкана Мауензи, който е много красив, но за наш късмет (т.е. липса на такъв) беше в облаци. Изведнъж, малко след седлото, вятъра раздуха за малко облаците и Мауензи се откри с цялата си красота. Това е алпийски връх, който не е по нашите сили. Висок, горд, мълчалив. Пълен с игли, триони, петли и каквото още се сетиш. Само заради тази гледка си струваше да се направи разходката.
Стигнахме до Мауензи хът, която се намира в подножието на скалите. Очаквахме кенеф и бири, но си останахме само с очакването – имаше единствено ламаринен заслон разположен на височина 4530м. Снимахме се около заслона и близката 10 метрова скала, на която почти всички се покатериха и забързахме надолу, защото почна да припръсква.
По пътя надолу решихме да посетим „последната вода“ („last water“) малко под Зебра Рок. Оказа се доста мочурливо.
И двата дни имаше проблем за масите вечер, понеже в тази хижа всяка група има три дни престой (два на качване и един на слизане) и се събират много групи. Трябва да се изчакват за масите. Това не попречи на група немскоговорящи да заемат една маса и да плющят карти до полунощ. Вечерта мина стандартно – бири, огнена вода; ставане за групово измочване.
Кибо Хът
Тръгнахме рано за хижа Кибо, която е на 4700м височина. На такава височина бързите и резки движения трябва да се избягват. Движехме се бавно сред ниската растителност. Единственото дървовидно растение беше нещо средно между кактус и палма – не мога да го опише по-добре. Времето беше много хубаво. Имаше прекрасни гледки към нашата цел – вр. Ухуро, и към скалистия Мауензи. Ледника на Ухуро (или Кибо) е много красив, а страничната му граница вдъхва страхопочитание – поне 10-20 метра е висока стената, а от това разстояние не можеше да се направи ясна преценка и изглеждаше като 50 метрова стена. Видяха се палатките от най-високия лагер по другия маршрут (добре че си носех бинокъл), техния път нагоре, както и нашия до Гилманс Поинт. Постепенно всякаква растителност изчезна и на места бяхме сред лунен пейзаж. Имаше интересни вулканични камъни, както и едни такива, дето приличат на кирпич – имаш усещане, че са пресована слама и кал. Годжи обяви, че и те са с вулканичен произход.
Част от групата се занимаваше с изучаване на Суахили. Минахме близо до две връхчета, които имаха форма на цици и Годжи научи българската дума цици.
Кратък речник на суахили
Джамбо = здравей
Поко-поко = поле-поле = яваш-яваш
Акуна матата = всичко е наред / няма проблеми – това е най-често използваната фраза
Асанте = благодаря
Асанте сана = много благодатя
Мзури сана = много хубаво
Матако = гъз
Пумбо = топки (познайте какви)
Мборо = ???
Направихме едночасова обедна почивка на хубаво огледно място на 4500м височина и издрапахме последните 200 метра височина до хижата. Там отново минахме през рецепция, където с ужас установихме, че няма бира. Малко преди нас в книгата се беше регистрирал някакъв норвежец, който срещу професия беше написал порно звезда.
С височината условията ставаха все по-спартански. Тук вече цялата група беше в обща стая, а кенефите бяха най-зле. Нямаше течаща вода, а такава за готвене и преваряване нашите носачи бяха донесли от предната хижа. Никой нямаше проблеми с височината. Една спукана кутийка бира намокри малко багаж и едно легло, но всичко друго си беше наред. Имахме ранна вечеря (в 17:00), на която Годи ни изненада. Явно беше решил, че ходим твърде бавно – всеки ден закъснявахме с маршрутите, но и всеки ден тръгвахме по-късно от определеното, а и правихме едночасови почивки. Та Годжи реши да станем в 22:30 и да тръгнем в 23:00 за върха, за да стигнем при изгрев слънца на ръба на кратера (Гилманс Поинт). От друга страна, на такава височина трудно се спи, а и въобще организма трудно си почива.