Земята на Орфей

Автор: Светла Сирачкова

През едно хладно августовско утро, може би най-хладното за сезона, отново се приготвяме за път. Мисля си за предстоящото приключение, като мимоходом се връщам да взема якетата. Все пак има дни, когато планината не е особено гостолюбива. Ако продължи да се разваля времето, не ми се иска да си стоя в стаята. Посоката е една от любимите ми – Смолян.

Лека-полека се измъкваме от града. Пред погледите ни са се ширнали слънчогледови ниви. След тях идват вече ожънатите житни ниви. Цветът на прегоряло жълто мислено  ни напомня за есента. След час лъкатушене между нивите, пейзажът започна да оживява, като замени жълтото със свежо зелено. Личеше си  промяната в надморската височина. Идваха и опасните обратни завои, където пътят  е притиснат от огромни скали. Канарите са надвиснали застрашително и се готвят да ни затиснат. На върха на една от тях е кацнала Асеновата крепост. Минаваме и този път през Нареченските бани. Сега селището ми изглежда толкова оживено, толкова притегателно, за разлика от зимата. Един рекламен билборд ни закова погледа – ,,Заповядайте в село Косово“. Делят ни 3 км до там. Свиваме от пътя, за да го разгледаме, доколкото ни позволява дъжда. Селцето беше успяло да съхрани облика си отпреди век и половина. Отдалече изглеждаше много романтично, закътано в планината, ала в по- близък план  правят впечатление опитите на стопаните да отремонтират тези, иначе много симпатични къщи, и така са се получили едни много отблъскващи кръпки по фасадите им. На центъра спряхме, хвърлихме бързи погледи наоколо и мокри до кости – обратно в колата.

Не помня колко време сме пътували, ала като спря дъжда, се оказа, че сме на 15 км от Чепеларе. Спряхме пред   комплекс ,, Синия хан“. Въпреки, че беше хладно, избрахме да седнем в лятната градина, та да погледаме водопада, да се слеем и ние с природата. Собственикът  предвидливо е помислил и за хотелска част, тъй като цялата панорама наоколо си заслужава и на човек би му се приискало да поостане.

08082009005.jpg

След час продължихме по пътя си без да спираме чак до Пампорово. Имаше почиващи, но с пъти по-малко, ако направим сравнение с навалицата през зимата. Музика огласяше центъра на комплекса, а самотен продавач на чанове се опитва да продаде ,,спомен от планината“ на всеки, който му се изпречи пред погледа.

Добрахме се до Смолян. Предварително бяхме събрали информация за града. Името му идва от славянското племе смоляни, които живеели по тези места. Води началото си още от най-дълбока древност. Носил е имената Аетос, Езерово, Ахъ-Челеби, Пашмакли и пр. Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово. Смолян е бил стар административен и стопански център, село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било търговски център, а Устово – занаятчийски. След като се настанихме в хотел ,,Луксор“, се отправяме на експедиция из града. На няколко пъти долавяме руска и английска реч, а после се натъкваме и на група евреи, които разпознаваме по специалните шапчици. За да придадем на нашата разходчица образователен характер, се вмъкнахме в Планетариума, за да опресним знанията си по астрономия. След сеанса се отбихме до църквата ,,Свети Висарион Смоленски“.

dsc01522.jpg

На връщане към хотела ни направи впечатление едно много атрактивно заведение-,,Пампоровата къща“. Решихме да вечеряме там. От персонала разбрахме, че това е  къщата на първия кмет на град Смолян. Сега тя е откупена и принадлежи на други собственици. Наречена е така, заради прозвището на първия й собственик – Пампора. Запазено е цялото имущество и е подредено с много вкус. По стените бяха наредени снимки с изгледи от някогашното Пашмакли. Прекарахме много приятно тук.

На следващия ден искахме да разгледаме ,,Ухловица“- пещера, в близост до село Могилица. Освен нея, в Родопите има изключително много пещери, но не всички са благоустроени. Все пак, има табели, които дават указания по коя екопътека се достига   до най-близката пещера.

Отбиваме се първо в село Смилян. Разгледахме музея на фасула. Децата от селото бяха изработили пана, чрез които представят поминъка на местното население – отглеждането на смилянския фасул. Хората настояват да получат патент за уникалния си продукт. Друга интересна забележителност е часовниковата кула, строена през време на турското робство, която е напълно запазена, а часовниковият механизъм, който е подарък от Андрей Ляпчев, работи  и до днес.

dsc01369.jpg

,,Ухловица“ е рядко красива пещера, намира се на 3 км от село Могилица, в местността Сините вирове,  а изкачването до входа й коства доста усилия. Първоначално, изкачването е по не особено полегати пътечки. Когато стигнете по-нависоко, се налага да използвате  железните стъпала, които не са никак малко. Материалите за направата им са носени на гръб от работници. Днес те  са единственият път до горе. Тъй като денят е приятен, много хора бяха избрали като нас да посетят пещерата. Вътре наброявахме може би около 50 човека, а  на излизане, отвън се бе събрала пак голяма група. В най-високата си част пещерата е завършила образуването си и е напълно суха. Много се впечатлихме от ледените водопади и характерните за пещерата образувания – коралити.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван