Друг вид се нарича „Пет ядки“ – орехи, тиквени семки, семки от диня, фъстъци и сусам се смилат и размесват с малтоза (малцова захар). Таро пастата е от гулия. Може още да се напълни с печен черен сусам или с дуриан – едър индонезийски плод с бодлива кора и мека бяла вътрешност.
И към кората има специални изисквания – тя може да бъде дъвчаща, на пластове или мека.
Известни са шест регионални стила за приготвяне на вкусотията.
Кантонезе – в провинция Гуандонг я пълнят с шунка, пиле, патица, печено свинско, гъби и жълтъци. Жълтъците могат да бъдат четири – символизират четирите фази на Луната.
Сужу стилът е на повече от хиляда години. Там сладкишът е едновременно сладък и пикантен (подобно на шоколада с люти чушки, който се продава и у нас). Сервира се топъл и най-често се пълни със свинска кайма.
В Пекин са два вида – единият е повлиян от Сужу стила, а другият е с плънка от цветове на глициния и планински глог.
Чаошан – приготвя се със свинска мас.
Нингбо изисква пълнеж от шунка или водорасли. Вкусът е лют и солен.
Юнан – различни видове брашно се комбинират в тестото, което е сладко.
Съвременните лунни сладкиши приличат на традиционните, но с някои промени. Причината е, че хората почват повече да се грижат за здравето си. Вместо със свинска мас и много захар, сега се предлагат варианти с плодове, кафе, шоколад, ядки, кисело мляко, желе и сладолед без мазнини. С фибри и малко захар – младите хора ги приемат добре.
В момента магазините са пълни с купища луксозно опаковани кейкове с разнообразни цени – кутията може да струва от 40 юана (8 лева) до 2000 юана (400 лева). Още на другия ден след празника от тях няма да има и следа, до следващата година.
Какво още се прави по традиция на този ден? Китайските семейства и приятелите ще се съберат, за да се възхитят на блестящата луна в средата на есента, ще ядат специалните сладкиши и помело (вид тропически плод) заедно на лунна светлина…
Различни регионални обичаи придружават празника – например някъде садят дървета и кадят благовония в чест на Лунната богиня, другаде поставят кори от помело на главата на някого или пускат в небето летящи фенери. Това е много феерична гледка – да видиш как се откъсва от протегнатите ръце люлеещо се пламъче, полита в черното небе и заживява собствен живот – като истинска звезда – вълнуващо е…
Често се танцува и Танцът на Дракона.
До следващата Среда на есента.
Остави отговор