Автор Красимира Дечева
Често се изправям пред следната ситуация: Намирам се на място, което ме впечатлява. Решавам че това е Мястото – тук, на момента и завинаги. Няма как да има по-красиво кътче. В това съм убедена и готова да споря, до момента, в който не се озова някъде другаде. Където (отново) затаявам дъх. И се изумявам, как всичките красиви места са несравними едно с друго. И всяко е със своето неповторимо очарование.
Така се получи и с Ловеч.
Ново непознато усещане бе гледката към един от най-старите градове на България отвисоко
Разглеждането на крепостта Хисаря отблизо.
ни накара да се чудим как изобщо е била превзета от турците.
Ще се радвам ако Вие намерите отговора.
Остави отговор