Магията Луошан през Октомври

Автор: Наталия Бояджиева

На първи октомври Китай празнува 61 години, откакто страната е провъзгласена за народна република. Голям национален празник – почива се една седмица.

Собственичката на танцовия клуб, който посещавам от една година, организира екскурзия с изкачване на близката планина Луошан на другия  ден след празника. Предложи ми да се включа. Много се зарадвах – това щеше да ми бъде втората китайска планина след прочутата Тайшан.

Имах известен опит. Какво се иска – шише вода, сандвичи и удобни обувки. Никой не спомена чадър. Времето топло, тихо – само за катерене.

                                                             І

На сутринта автобусът бързо се напълни с танцьорки от клуба – жени на различна възраст като много от тях бяха дошли с децата си. За китайците изкачването на планина е не просто спорт, а преди всичко – духовно преживяване, пречистване, сливане с природата и даже – самоутвърждаване. Преодолял си трудност, покорил си височина – браво на теб! Затова свикват децата си от малки и винаги ги вземат със себе си в планината. Малките човечета се държаха геройски през целия този дълъг ден – не се разбра, че с нас има деца.

Планината Луо, на китайски Луошан, се намира в провинция Шандонг, на север от град Джаоюан. Наричат го Златната столица на Китай. Основните златни залежи са в планината. „Две кофи златна руда се равняват на една кофа злато“ – тези думи дават представа за богатството на находището тук. Мястото е известно не само със златните си мини, но и с живописната си природа, и със своята древна история. Планината е дом за над хиляда вида растения. През 1992 г. е взето решение природното богатство да се превърне в национален горски парк. Правителството планира да отпусне още 20 милиона юана, за да се възстановят старите забележителности и да се създадат нови.

Върхът Юнтун е висок 760 метра и от него се вижда на юг Великата китайска равнина, а на север – морето Бохай.

Предвкусването за навлизане в традиционния китайски акварел на планина с водопади, потопени в облаци мъгла, започна да се размива още с първите капки дъжд. По средата на пътя ни връхлетя есенна буря с проливен дъжд, който скоро закапа и в стария раздрънкан автобус.

– Какво ще правим? – попитах Уан Уей – красиво и усмихнато момиче, което ми превеждаше от време на време на английски.

Никой не знаеше. След малко спасението е намерено: „Можем да изчакаме спирането на дъжда в Музея на златото, недалеч от тук. Кой иска да го посети?“ – попита собственичката на клуба. Помислих, че всички ще искат, какво друго може да се прави в такова време… Но не беше така – желаещите бяхме само три – Уан Уей, нейната приятелка и аз.

dsc03683.jpg

След дълги увещания и съвещания се съгласиха и останалите ни спътнички – цяло щастие е, че има такъв музей наблизо, а и кога друг път ще дойдат специално за него…

Скоро автобусът спря и от вратата му до входа на Музея чевръсто се подредиха в шпалир служители с големи чадъри в ръце, така че да влезем сухи вътре.

Музеят на златото е просторен, с много зали, оборудвани със съвременна техника и богати колекции обработено злато от различни земи и епохи. Древни златни предмети от Колумбия, Мексико, Рим и Китай, кюлчета злато, златна руда… Охрана навсякъде, снимането забранено, а надписите на експонатите – само на китайски. Все пак сме в Китай…

dsc03689.jpg

dsc03700.jpg

Възхитихме се на човешкото въображение и изобретателност, порадвахме се и на майстора – златар в старинни дрехи, който работеше пред очите на туристите, но и той не даде да го снимаме.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван