Автор Светла Сирачкова
Лятото отдавна ни напомняше за себе си. Трябваше само да му отдадем дължимото, да допуснем в съзнанието си мисълта за късче синьо небе, вятър и слънце. Искаше ни се поне за ден да скъсаме с цивилизацията, да се абстрахираме от прагматизма, за да открием някои простички истини, които все ни убягват. Затова избрахме един много близък като местонахождение манастир – “Свети Атанасий“.
Пътят към този духовен пристан е много труден за откриване, също както изгубените души са откривали трудно пътя към Бога. Тъй като е най-старият манастир в Европа (по-стар от “Кандида Каса“ в Шотландия – основан през 360 г. и манастирите на Свети Мартин във Франция – 373 – 375 г.), приехме предизвикателството да тръгнем по стъпките на древните отшелници, за да почувстваме близостта на Създателя и да надникнем зад дебелите манастирски стени. Тук аскети няма, всичко е населено само със спомени.
Не се нуждаем от предварителна подготовка, защото е само на 20 км от Хасково. Тръгнахме по посока Чирпан и на разклона за Меричлери има обозначение за село Златна ливада, на десния бряг на Стара река. Пътят е в ужасно състояние. Една, едва забележима, табела ни насочи към византийски крепостни стени, край които се издига масивно здание. Манастирът е един от 100-те национални обекта. Влизайки през огромната порта, си задаваме въпроса защо не е достигнал известността на други български манастири. Може би се дължи на това, че много чужди изследователи оспорват факта за първосъздаването на този храм на нашия континент. Всички нови изследвания сочат едно, че той е първи и се намира в България. Игуменката, жена на средна възраст, ни поведе по стъпалата и ни заразказва неговата история.
Свети Атанасий Александрийски е считан за приносителя на монашеството от Египет на нашия континент. Живял е във времето на непримирими борби между православната вяра и арианството, отричащо божествената същност на Исус. Бил е съвсем обикновено момче, но архиепископът го забелязва, когато играе на своите нетрадиционни за възрастта си игри – да кръщава деца. Така го взема под своя опека. Живее до дълбока старост, но част от живота му преминава в изгнание. Изследователи считат, че светецът лично е основал светата обител през 344 година по време на посещението си по българските земи във връзка с Вселенския събор в Сердика. Мястото не е избрано случайно, защото се намира на стратегическия път Константинопол- Сердика. Крепостта, от която и до днес има останки, е била от особена важност, а в близост се намирал тракийски нимфей, който светецът превръща в светилище.
Ние загребахме вода от манастирския кладенец, надявайки се да изпитаме нейните лечебни свойства. В миналото много хора са идвали на поклонение тук, преспивали са в черквата с метални медальони на болното място,вярвайки в целебните свойства на водата и дарбата на светеца. Хора идват и днес.
Остави отговор