Автор: Джейсън Смарт
Излетяхме от Кайро и първоначално полетът ни премина над Червено море, след това през сърцето на Саудитска Арабия. От там се насочихме на юг, прелитайки над малките държавици Бахрейн и Катар, после навлязохме в Обединените арабски емирства, където светлините на Дубай се виждаха на хоризонта. Накрая, влетяхме в Султаната Оман. Целият полет продължи само три часа и половина.
Двамата с Анжела имахме високи очаквания за Маскат. Нямахме търпение да видим белите сгради и кристалните сини води на Оманския залив. На всяка една снимка, която бяхме видели преди това, Маскат изглеждаше наистина красив, едно неопетнено райско кътче сред бурно развиващия се Близък Изток.
Вече беше нощ, но летищните власти бяха експедитивни и само след двайсетина минути вече бяхме в такси на път за хотела. Оман, четиридесетата държава, която посещавах, беше на светлинни години от Кайро. Таксито беше ново и тихо, пътищата бяха безупречни и не се чуваха никакви клаксони. „Добре дошли в Маскат“, поздрави ни шофьорът на много добър английски. „Надявам се да прекарате добре в моята страна“.
Както се и очакваше, следващият ден беше слънчев и горещ, температурата вече наближаваше 40 градуса. Хотелът ни, разположен в квартал Курум, се намираше на края на един дълъг крайбрежен път, на който за съжаление имаше големи строителни работи. Това правеше достъпът ни до морето доста труден, тъй като трябваше да минем покрай тълпи от облечени в синьо работници от Индия, всеки от тях зяпаше Анжела.
Когато достигнахме до плажа, той беше напълно пуст. Само няколко срамежливи раци ни правеха компания, докато вървяхме към водата. „Хайде да отидем на сук (пазар, бел. пр.),“ предложи Анжела.“ Има един голям в Мутрах. Иска ми се малко да се попазарим.“
За разлика от пазарите в Кайро или Маракеш, Мутрах Сук беше много по-малък и много по-цивилизован. Разбира се и тук имаше такива, които те дебнат, всичките мъже, които те караха да им разгледаш стоката. Обикновено туристически дрънкулки, като малки камили, тамян извитите ками, които са националния символ на Оман. „Аз давам най-добрата цена в Оман“, казваха всички продавачи. Накрая Анжела купи три шала, всеки от различен продавач.
Скоро разбрахме, че Маскат е доста скъп град, що се отнася до ядене и пиене. Обядът ни на едно крайбрежно кафене ни струваше 18 риала (около 60 лв). Дори такситата бяха скъпи. Явно дните на евтин живот в Маскат бяха останали в миналото. Същата тази вечер си хванахме друго скъпо такси, което ни закара в сърцето на стария Маскат. По време на цялата му история тази част на града е била процъфтяващ търговски център, но днес е малко по-различно. Улиците бяха тихи и нямаше нещо особено за разглеждане освен няколко музея. Имаше една красива сграда – великолепният палат Ал Алам, официалната резиденция на султана на Оман. Докато вървяхме към него, сините му и златисти арки се набиваха на очи, както и чистотата на улицата, която водеше към него. Всъщност навсякъде в Маскат беше невероятно чисто.
Улиците не бяха единственото впечатляващо нещо за Оман. Пътищата също заслужаваха да се споменат отделно. В сравнение с навсякъде другаде, където бяхме пътували, включително всеки европейски град, те бяха в най-добро състояние. Нямаше дори и една дупка. А за разлика от много други близкоизточни страни шофьорите бяха внимателни.
Скоро си тръгнахме от двореца в търсене на нови забележителности.
Остави отговор