Приключения в Африка – Мали

Автор Илинка Иванова

Първият път, когато стъпих на летището в Мали бе 23 часа – тъмно и наоколо имаше само чернокожи. Трябваше да чакам един час пред митницата за печат. Бях притеснена от факта, че един от чернокожите ми взе паспорта, казвайки, че е познат на моята приятелка и по-бързо ще ме преведе през митницата. Трябва да си призная – мислех си, че ще бъда отвлечена, но всичко мина благополучно.

По-късно тръгнахме от летището към ресторанта, в който трябваше да работя. Минавайки през града видях мизерия и хора, които спяха на земята – бях шокирана. На следващия ден излезнах на разходка. Това което отново ме впечатли бяха боклуците и липсата на канализация. Понеже обичам животните реших да посетя и тамошния пазар, но, уви, при опита ми да снимам, няколко човека се разкрещяха, после към тях се присъединиха и други, и аз побягнах. По-късно разбрах, че снимките не са позволени, понеже се смята че по този начин се отнема душата на животното.

Mali

Впечатлена бях как, минавайки по улицата, всички ми махаха и ми казваха „добър ден” на френски – понеже са били френска колония. Друг път, тръгнах да излизам на разходка с къси панталони и потник – за малко да ме арестуват – стана голям скандал и тогава разбрах, че трябва да внимавам какво обличам. Що се отнася до такситата в Мали – има само такива без касови апарати – на цени по договаряне и голямо пазарене. Също така има и маршрутки, които на нищо не приличат – счупени, нямат врати, само едно въженце, което те предпазва да не паднеш. А пътищата и шофьорите в Мали са крайно опасни. Първоначално бях втрещена, защото излизайки на разходка за около час виждах поне трима човека блъснати от коли. И това се случва почти всеки ден, а линейките реагират след около 2-3 часа…

Mali 1

Mali2

Е, постепенно започнах да свиквам с тамошния начин на живот и правила. Когато се ходи на ресторант, плаща само мъжът. Сервитьорите носят легенче пълно с вода за миене на ръцете. Първо се сервира на мъжа, после на жената. Много малка част от населението има къде да живее и да работи, повечето са много бедни, спят по улиците или се занимават с амбулантна търговия. Има много малки деца, които обикалят по улиците и предлагат всякакви услуги – лъскане на обувки, шивашки услуги – направо си носят на рамо шевната машина. Големите супермаркети не са много, в тях има всичко, но е много скъпо. А заплатите на хората са много ниски. Например, момчетата, които работеха при нас в ресторанта вземаха по около 80 долара, а сиренето в магазина струваше 50 долара килото, т.е. те никога не са имали пари да влезнат и да си купят нещо оттам. Нивото на обслужване в супермаркетите е много високо. Един от служителите те съпътства докато пазаруваш и носи в кошница продуктите ти, плътно до теб, а после ги качва в таксито. Всички са много ниско платени, но най-лошото е че все още се чувстват роби. Чистачката в нашата къща не ми даваше да си мия пода в стаята, понеже съм била бяла жена…

Mali3

Mali4

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван