Сирия – „най-голямата малка страна в света” (част 1)

Дамаск

е най-старата столица в света, един от най-колоритните и впечатляващи градове в арабския свят. Арабите го наричат още „Шам”. Разположен по поречието на река Барада, около плодородния оазис Гаута, от хилядолетия градът е приеман като истински Рай за многобройните пътешественици, изтощени от изморителния път през пустинята. „Ако Аллах иска да възнагради някой, той го дарява с пътуване до Дамаск”, казвали на времето. А когато попитали Мохамед, който се възхищавал на красотата на града, наблюдавайки го отдалеч, защо не иска да влезе в Дамаск, той отговорил „На човек е дадено само веднъж да влезе в Рая”.

P1060203

Името на Дамаск се споменава 15 пъти в Стария завет, където се казва, че градът е основан от правнук на Ной на име Уз. Смята се, че точно в района на хълма Касион край Дамаск, Каин е убил брат си Авел. Там има пещера, която носи името „Магарат ад-Дамм”, в превод „ Пещера на първата кръв”,откъдето вероятно и идва името Дамаск. Недалеч от нея е и гробницата на библейския цар Нимрод, който според местните предания, подарил на Авраам роб на име Димашк, по-късно превърнал се в основател на града. Това е друга версия за произхода на името Дамаск. Градът е наричан още и Аш Шам, което най-вероятно означава „лежащ на север” (от реката) в превод от арабски. Според някои изследователи на арамейския език, името му произлиза от „Дур маскус” („ухаещ на мускус”) или от „Адар ал маск” („дом на вода”). Те се базират на арамейски документи, където името на града е изписано като Дурмашек и Дум-машк.

P1050997

Всичко в града е История… По същите камъни, по които се разхождаме днес, са отеквали стъпките на египетски фараони, на асирийски, вавилонски, персийски царе, на воините на Александър Велики, на римски императори, на някои от най-великите арабски халифи…

P1060183

Дамаск е родният град на Св. Апостол Павел, роден като Савел, в младостта си известен като един от най-жестоките гонители на християните. Знае се приблизително мястото, където се е издигал дома му на централната улица в стария Дамаск – римската „Виа Ректа”, днес носеща името на Митхад Паша. Запазен е подземният храм, където някога живял ученика на Христос Ананий, почитан като първи епископ на Дамаск. Именно там той върнал зрението на ослепения от Божия гняв Савел, дал му ново име и християнско кръщение. За да се спаси от преследващите го римляни, Павел избягал през една от осемте порти на Дамаск – Баб Кисан (тогава наричана Сатурновата), като сподвижниците му го спуснали с кошница от високата стена. Днес на това място има малък храм, украсен с руски православни икони.

Цитаделата (Ал Калаа), заграждаща стария град с мощни крепостни стени е строена от брата на Саладин – Адил, по заповед на великия султан, през XII век.

P1060100

Много интересни места има в Дамаск, които е задължително да се видят, но ако трябва да бъдат ограничени до две – то това са безспорно прочутата Джамия на Омаядите и типично по ориенталски колоритнияцентрален сук (пазар) – Ал Хамидие. Всъщност те са органично свързани – пазарът започва от една от градските порти и разполагайки се основно по улицата Баб ал-Барид, свършва до внушителна колонада – останките от древноримския храм на Юпитер, издигнат през I век върху основите на арамейския храм на върховния бог Хадад. По-голямата част от храма е разрушена по заповед на византийския император Теодосий, който построил на негово място базилика, носеща името на Св. Захарий, малко по-късно прекръстена в „Св. Йоан Кръстител”. В началото на VIII век на нейно място вече се издигало едно от чудесата на арабския свят – знаменитата джамия на Омаядите – най-голямата в стария свят, след „Св. София” в Истанбул. Отворила врати за хилядите богомолци през 715 г. тя била построена само за 10 години по заповед на халиф Валид ибн Абдул Малех (той построил и прочутите бани „Каср Амра“ в Йордания – друг величав паметник на арабската архитектура). В строителството й участвали над 12 000 души и най-добрите майстори от всички кътчета на огромния халифат. Парите вложени в нея възлизали на приходите в съкровищницата на халифа за 7 години. В новото изумително архитектурно творение били вплетени органично и колоните от храма на Юпитер и запазените елементи на християнската базилика. Смята се, че за първи път именно в тази джамия се появява задължителното за тези религиозни постройки архитектурно съоръжение – минарето. Интересното е, че години наред в джамията се молили едновременно и мюсюлманите (в западното крило), и християните (в източното крило). Тази традиция била прекратена преди столетия, но по инициатива на папа Йоан Павел II през май, 2001 г. при посещението му в Сирия, християни и мюсюлмани за пръв път от векове отново коленичат заедно в легендарната джамия. Вътре се намира и една от най-големите християнски светини – в малък, изящен храм се съхранява главата на св. Йоан Кръстител (мюсюлманите го почитат като пророк под името Иахия). В джамията се помещават също така тленните останки на внука на Мохамед – Хюсеин, както и снопче от косите на великия ислямски пророк.

Точно до джамията на Омаядите, от южната й страна, се намира друго забележително творение на арабската архитектура – Двореца Азем. Построен е в средата на XVIII век като резиденция на управителя на Дамаск. По изяществото си, спокойствието, вплетено в цялостното интериорно и екстериорно решение, може да бъде сравнен не без основание със съвършения естетизъм на дзен-градините.

На около 50 км на североизток от Дамаск е разположено едно малко селце, което обаче е известно в целия християнски свят – Маалюла. Това е единственото място на земята, където повечето от жителите му (почти всичките са християни) говорят същия език, на който е проповядвал Исус – западното наречие на арамейския език. По времето на Христос този език (възникнал около X – IX век пр. Хр.) е бил разпространен в целия Близкоизточен регион, дори дълго време се приемал като официален „дипломатически” език. Няколко века по-късно той е почти напълно забравен, изместен от арабския – от същата езикова група, но доста по-различен.

В Маалюла се намира и най-стария в света действащ християнски манастир, основан от последователката на Апостол Павел – св. Текла – една от най-почитаните, и от православните, и от католиците, християнски светици. И до днес там се пазят мощите й. А в манастира „Св. Серж”, също разположен в Маалюла, се съхранява най-стария олтар в християнския свят (от времето на император Юстиниан – IV век.) и чудотворна икона на Дева Мария, приписвана на евангелиста св. Лука.

Римските останки в Сирия са може би повече, отколкото в Италия. Особено в района на юг от Дамаск, около почти всяко градче могат да се видят уникални, чудесно запазени архитектурни паметници от римско време – предимно от I – III в. Повечето са от черен базалт – вулканичен камък, който е в изобилие в тази част на страната.

Няколко римски императори са родени в Сирия – такъв е Филип Арабски, който се опитал за краткото си царуване (244 – 249 г.) да превърне родния си град Шабха (на около 100 км. на юг от Дамаск) в малко копие на Рим. Прекрасно съхранени са десетки обществени сгради – баните, агората, амфитеатъра, форума, много вили, най-хубавата, от която вероятно е принадлежала на самия император. Уникални, в отлично състояние, римски мозайки могат да се видят там – част от тях са пренесени в националния исторически музей в Дамаск. В Шабха е и гробницата на Филип Арабски.

В Сирия е роден и един от най-великите архитекти на на древно-римската цивилизация Аполодор Дамаски.

Но „най-римският град” в Сирия е Босра (разположен на юг от Шабха, недалеч от границата с Йордания). Името му се споменава още преди няколко хилядолетия в документи от времето на египетския фараон Тутмос III. Това може би е единственият град в света, където все още има хора, които живеят в истински къщи от римско време. Действително в Босра може да се видят едни от най-добре запазените древноримски паметници в света – античния амфитеатър за над 15 000 зрители (превъзхождан може би само от Колизеума и Арена ди Верона по мащабите си), Форума, Агората, Портите, Баните, Храмовете, площадите, водопроводите, вилите, къщите, улиците… Отлично запазен е и двореца на Император Траян, който през 106 г. обявява Босра за столица на римската провинция Арабия, в чийто състав влизала даже и прочутата столица на Набатейското царство Петра. Тук е и най-големия триумф на царицата на Палмира Зенобия, която през 271 г. нанесла поражение на римската армия и превзела града, като дефакто отнела от Рим столицата на една от най-големите му провинции. Пак в Босра, около 2 века по-късно, несторианския монах Бахир предсказва на младия Мохамед, че ще се превърне във велик учител и Пророк. На мястото, където е бил домът на Бахир, е издигната джамия, запазена и до днес.

P1050818

Наистина е необичайна гледка – да видиш на площада, където някога римските императори са строявали легионите си, местните деца, и момчета и момичета, да играят футбол или да карат велосипеди, а семействата им да живеят в същите къщи (само леко белосани, с ремонтирани покриви, през които минават жиците за електричество и на които са поставени неизменните сателитни чинии), в които преди 2000 г. предшествениците им са отправяли от прозорците поздрава „Аве Цезар”…

(следва продължение)

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван