Автор Борис Луканов
Близо половината от територията на Сирия е заета от пустиня – чакъл, камъни, кафеникаво-сивкав пейзаж, тук там „оживен” от примитивни бедуински жилища. Много любопитно явление в Сирия са крайпътните заведения, носещи името „Багдад кафе”.
Наричат се така, защото са разположени по главния път Дамаск-Багдад и представляват нещо като местна екзотична версия на франчайз вериги от рода на „Старбъкс”. Но колкото и да е странно в някои от тях има безжичен интернет!
Палмира
Разположен в самото сърце на сирийската пустиня (на 245 км на североизток от Дамаск), този град столица на могъщо древно царство, в годините на най-големия си разцвет, бил наричан „съперник на Рим на Изток”. Според легендите, градът бил съграден от Цар Соломон, след като селището, което се издигало на негово място било опожарено от асирийците. Първото историческо свидетелство за съществуването му е от II хилядолетие пр. Хр. (споменава се в документ върху глинена плочка, открит при разкопките в Мари). Отлично съхранените древни останки и археологически паметници, могат да се сравняват по мащабите си с тези в набатейската столица Петра (в Йордания). Най-голямо възхищение буди колосалният светилищен комплекс и храма, издигнати в чест на върховния бог Бел (на който се кланяли хананеите и вавилонците, оприличаван в античността със Зевс и Юпитер). Триумфалната арка, огромни колонади, уникални барелефи, агора, форум, театър, водопроводи, обществени сгради, по-малки храмове – запазени в прекрасно състояние могат да накарат посетителя без големи усилия на въображението да се върне в онези далечни времена… Елинистическото и римското влияние в тези паметници е осезаемо. То се усеща и в архитектурата, и във впечатляващите скулптури, и в изящните фрески (напомнящи донякъде също така и на най-добрите фаюмски образци) в многобройните гробници на палмирски аристократи, пръснати из пустинята около града.
Палмира (наричан още на арамейски Тадмор – град на палмите) е арамейско царство, чийто най-голям възход е през I – III век. Оазисът, край който възниква града, е една от главните спирки на керваните, пътуващи по прочутия Път на коприната (дори днес всяка година в Палмира се провежда голям фестивал, посветен на Пътя на коприната). С този град е свързано полулегендарното име на една от най-великите жени-владетелки в историята на човечеството – царица Зенобия. Неземно красива жена, тя била отлично запозната с философията, историята, астрологията, владеела няколко езика, вкл. гръцки, латински и египетски, отдавали й се изкуствата. В същото време имала качества на военоначалник, познавала в тънкости военните стратегии, яздила перфектно, управлявала колесница и въртяла меча като истински войн. Когато се възкачила на трона след смъртта на съпруга й – цар Оденатус (около 268 г.), тя обявила себе си и малолетния си син за „Август”, което било директно предизвикателство към Великия Рим. Само за няколко години покорила повечето от териториите на провинция Арабия, включително и столицата й – гр. Босра.
Зенобия победила римските войски и в Египет, като присъединила и египетски земи към царството си. Тя дори започнала да сече монети със своя образ и на сина си. Тогава император Луций Аврелиан бил принуден да събере огромна войска и да потегли лично към Палмира, за да се справи с дръзналата да предизвика Рим царица. Легендите разказват, че битката, която се състояла в околностите на гр. Хомс, била епична и кървава. С цената на много жертви римските легиони успели да победят армията на Зенобия и обсадили столицата. Царицата, пленена и окована в златни вериги, била откарана в Рим, където следите й се губят. Според някои предания, тя сама сложила край на живота си. Това се случило в 272 г. Няколко десетилетия по-късно величието на Палмира останало само далечен спомен, който обаче дори и днес лесно може да бъде възкресен.
С приближаването на запад, пустинната гледка изведнъж отстъпва място на зелен пейзаж и картини на изпълнени с цветове градини и полета. Човек има чувство, че е попаднал в друга държава, на друга географска ширина. Причината за тази рязка разлика е мощното живително влияние на Средиземно море върху местния климат.
В тази част на Сирия се намират и най-забележителните крепости и замъци, построени от рицарите кръстоносци през XI-XIII век, при това, запазени в превъзходно състояние (около 30 на брой).
Остави отговор