Сирия – „най-голямата малка страна в света” (част 2)

Безспорно най-известния и най-величественият сред тях е Крак дьо Шевалие.Лорънс Арабски го нарича „най-романтичният от всички замъци”. Разположен е сред красива местност в долината Букея, на запад от гр. Хомс, недалеч от средиземноморското крайбрежие. Изграден в романско-готически стил върху основите на старо кюрдско укрепление, той принадлежал на Ордена на Рицарите Хоспиталиери.

Специалистите го причисляват към световните образци в крепостното строителство. Бил непревземаем на практика – можел да издържи непрекъсната обсада 5 години, като през това време имал осигурени провизии за 2000 души. И все пак през 1271 г. бил превзет от войските на мамелюкския султан Зехир Бейбарс, който обаче си послужил с военна хитрост, за да проникне във вътрешната част на замъка. Така паднала  последната крепост на рицарите кръстоносци на Изток. 

Приблизително по средата на пътя Дамаск – Алепо се намира гр. Хама – известен още от древността град, като най-забележителните паметници, свързани с него са огромните дървени водни колела (нории), задвижвани от реката, които функционират от близо хиляда години и до ден днешен.

Алепо (на арабски Халеб), вторият по големина град в страната („северната столица” на Сирия), е красив и модерен арабски град, обявен за културна столица на ислямския свят за 2006 г. Историята му се губи някъде около 5 хилядолетия назад. Легендите свързват града с библейския патриарх Авраам. Около IV-III век пр. Хр. Алепо бил столица на силното Ямхадско царство на аморитите.  Векове наред градът е оживен търговски кръстопът, една от главните спирки по прочутия Път на коприната. Не случайно са го наричали „Мост между Ориента и Запада”. Търговските му връзки с Европа са били винаги най-силни в сравнение с всички градове в Югозападна Азия. Той е от малкото места в целия регион, където събирали търговци и кервани от Индия, Персия, Далечния Изток и Генуа, Венеция и Марсилия.

Християните в Алепо са повече, отколкото в Дамаск (предимно арменци), а жените са по-еманципирани. Докато в Дамаск е трудно да срещнеш жена без забрадка, а вечер почти е изключено да видиш жени по улиците (с изключение на по-скъпите ресторанти, които освен от чужденци, се посещават и от представители на столичния „хайлайф”, както мъже, така и жени), в Алепо е по-различно – много от жените са облечени в съвременен стил, по европейска мода. Можеш да ги срещнеш и навън, и в ресторантите, даже, непридружавани от мъже, гледка, която в Дамаск е изключение. По централните кафенета на Алепо е пълно с млади, съвременно облечени момичета или жени, съчетали европейския стил с традиционната забрадка, които си пият чая или кафето, пушейки небрежно от наргиле.

Пазарът на Алепо не е толкова богат и колоритен като този в Дамаск, но централният хамам „Ал Наср”, запазен от векове, е истинско произведение на изкуството (обявен е от ЮНЕСКО за архитектурен паметник). Забележителен монумент на средновековното арабско архитектурно фортификационно изкуство е и Цитаделата, разположена в центъра на града. От високите й части се открива най-хубавата панорамна гледка към Алепо и околностите му.

Друго място, което си заслужава да се посети в Алепо е хотел „Барон”. Барът му е може би най-подходящият вариант за релакс и отпускащо питие след изморителното кръстосване из градските забележителности сред шумната ориенталска „лудница”. Цялостната архитектура и обзавеждане на хотела напомнят донякъде викторианския стил и създават комфортна ретро-атмосфера; интериорът почти не е променян от 1911 г. А в 203 стая редовно отсядала Агата Кристи, там дори е написала някои от романите си, включително „Убийство в Ориент експрес”. Лорънс Арабски също обичал да посещава хотел „Барон”, последния път – „забравил” да си плати сметката (поставена е в рамка на стената на бара).

Алепо е световно известен и със сапуните, които се произвеждат там – още от столетия, целият арабски свят, а и Европа познават съвършеното качество, майсторския финес и богатия аромат на десетките видове сапуни с марка „Халеб” .

Калаат Семаан

Монументалният християнски комплекс (разположен на 12 000 кв. м.) – останките от манастира на Св. Симеон Стълпник, намиращ се на около 30 км. на север от Алепо, е сред най-почитаните християнски паметници в света. Сред най-прославените светци, особено в православния свят, е и св. Симеон. Лично император Теодосий идвал при него да му се поклони и да го моли за съвет или прошка. Около каменната колона, върху който светецът прекарал 37 години от живота си (род. 386 г. – поч. 459 г.), хранейки се само с листа и корени, е бил съграден грандиозен  храм, съставен от 4 много добре запазени и до днес базилики в ранновизантийски стил. Мястото, където е разположена тази християнска светиня е на висок хълм, сред красива природа, всичко е покрито в зеленина, заредено като че ли с големи дози положителна енергия… Човек действително се чувства като пречистен, напускайки комплекса.

Освен останките от уникалния манастирски комплекс на Св. Симеон, районът около Алепо предлага и други изключително интересни паметници на изкушените от историята туристи – т.нар. „византийски мъртви градове”. Това са няколкостотин неизвестно точно по какви причини обезлюдени селища от IV-VI век, част от тях запазени в толкова добро състояние, сякаш обитателите им са ги напуснали преди няколко десетилетия. Най-интересните и най-добре съхранените са Серджилла, Ал-Бара, Руейха, Барад, Шеншерах, Бшилла, Джерада, Бакирха, Бабиска, Коканая, Маез.

Най-древните следи от човешка цивилизация в Сирия

Ебла – столица на могъщо и богато царство – съвременник на Акад и Шумер. При разкопките му са открити 16 000 глинени плочки с най-различни текстове, даващи изключително ценна историческа информация. Като любопитен факт – сред тях е и най-стария в света двуезичен речник.

Мари – покрито в мистика, високо развито като култура месопотамско царство, възникнало на брега на р. Ефрат (намира се недалеч от границата с Ирак). Разкритите през 1933 г. останки, свидетелстват, че в III хилядолетие пр. Хр. там управлявала десета царска династия. Останките от царския дворец впечатляват с мащабите си – той се е състоял от над 300 помещения.

Угарит – древно финикийско царство, в района на средиземноморското крайбрежие на Сирия, развило силна цивилизация и богата материална култура, родина на първата азбука в историята на човечеството (22 буквени знака, само съгласни).

Обща информация

Пълно наименование – Сирийска арабска република

Страната е разположена на източното крайбрежие на Средиземно море с брегова линия – 183 км. Площ 185.200 хил. кв. км. Граничи (в км) с Турция – 877, Ирак – 603, Йордания – 356, Израел – 77, и Ливан – 359. Голяма част от страната е заета от пустинно плато с планински масиви – на северозапад Ансария (вис. 1 562 м), на югозапад Антиливан (най-висока точка връх Хермон – 2 814 м).

Климат – субтропичен, средиземноморски, във вътрешните райони – континентален, сух. Ср. темп. – януари – от 4 до 12 градуса С, юли – от 26 до 33 градуса С. Валежи – около 100 мм на югоизток и до 1000 мм на запад. Най-голяма река – Ефрат. Растителност – полупустинна, пустинна по платото, по крайбрежието и склоновете – смесени гори (3 % от територията).

Население – около 20 000 000 жители. Гъстота – 110 жит. на кв. км. Естествен прираст – 34. Средна продължителност на живота – мъже – 66 г., жени – 71 г.;

Етнически състав – сирийски араби – 88.3 %, други араби – 3.0 %, асирийци – 0.3 %, кюрди – 6.1 %, арменци – 1.2 %, други 1,1 – %.

Официален език – арабски. Други използвани езици – сирийски арабски диалект, кюрдски, френски.

Конфесионален състав – мюсюлмани – 88.7 %, християни – 11.1 %, други – 0,2 %.

Градско население – 55 %; Номади и полуномади са 7% от населението.

Столица – Дамаск (5 млн. ж.). По-големи градове – Халеб ( 3,5 млн. ж.), Хомс (1,5 млн. хил. ж.), Латакия (1 млн.. ж..), Хама (1 млн.. ж.), Деир ез Зор (1 млн.. ж.).

Административно деление – 14 губернаторства (мухафази).

Държавно устройство – президентска република. Президентът се избира за 7 години. Законодателен орган – еднопалатен Народен съвет, избиран за 4 години. Изпълнителна власт – министерски съвет и премиер-министър. Действа конституция, приета чрез референдум на 12 март 1973 г. 

Парична единица – сирийска лира (LS) = 100 пиастри (50 лири са около 1 USD)

Стопанство – водеща роля на държавния сектор. Промишленост – нефтодобив (30 млн. Т. годишно), газодобив (5 млрд. куб. м), нефтопреработване, хранително-вкусова, текстилна, химическа. Селско стопанство – заети са 50 % от активното население.Основни култури – памук, пшеница, ечемик, маслини, грозде, ябълки, цитруси и др.Животновъдство – едър рогат добитък, камили, овце, кози.

Транспорт – асфалтирани шосета – 30 хил. км; ж.п. линии – 1.5 хил. км. Основни морски пристанища – Латакия и Тартус. Международни летища – Дамаск и Халеб.

Туризъм – годишно страната се посещава от около 700 хил. туристи.

Часови пояс – както България.

От София до Дамаск – 1 527 км.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван