Автор Мая Христова
Ако имах познат, може би приятел, който идва рядко в Пловдив, и то по съвсем тривиални поводи – да хапне нещо, което приготвят вкусно в тукашните ресторантчета, да се види набързо с някого… Бих замислила да му покажа, че в Пловдив си струва да дойде и просто така – да се поразходи, да го разгледа, да види града отблизо. Тук има какво да се види, а той – щом е мой приятел, сигурно умее да цени красивото.
Старият град, разбира се е първото място, където човек би могъл да се губи с часове и никак да не съжалява. Казвам Стария и веднага ми се иска да се поправя – квартала, обхванал Трихълмието отдавна не е Стария, толкова много нови, обновени и откровено луксозни сгради на едно място едва ли има в друг квартал на Пловдив. Може би само около Новотела, но това е друга тема.
Ето една от наистина старите сгради.
Интересно как е останала – тя е последната по уличката, която минава покрай Етнографския музей и отвежда на върха на тепето, откъдето се открива прилична гледка към Пловдив(на мен лично ми допада повече гледка с пълен обзор, а от тук южната половина на града е невидима). Това е мястото, където пловдивчани на двойки или по-големи групички с часове отмарят, загледани в някой от кварталите, в Марица или в небето.
Ако настроението ни с евентуалния ми познат, не е носталгично-елегично, това не е нашето място. Мен лично не ме свърта дълго на върха – предпочитам да разглеждам, да се разхождам по уличките. Най-любима ми е „Стръмна“, която тази година не се вижда от цъфналия здравец.
До нея ще стигнем през Хисар капия. Едва ли ще предложа нов ъгъл на кадъра – това място е най-експлоатираното в целия комплекс, виждала съм не един и два опита за възпроизвеждането на този каменен свод с бои, пастели, на хартия, картон, метал, керамика и какво ли не, но мястото е емблематично. Който е ходил в Стария град задължително е минал през Хисар капия, сигурно и всички маршрути на туроператорите минават оттам.
По друга стръмна уличка ще разгледаме зидовете, покрити с цветя.
После – покрай грънчарницата, по сенчестата уличка към Конюшните на царя, друго любимо място, особено през топлия сезон. От старите зидове до градината и камъните, покрити с мъх, лъха хлад и през най-горещите дни. Дърветата и храстите са толкова много, че имаш усещането, че си в зелен кладенец, свеж и прохладен.
Непременно ще го заведа и до Античния театър, като минем покрай комплекс Пълдин и Пловдив.
Малко по-нагоре има къща, наречена „Антовата“. Много ми се иска да вярвам, че е Антовата къща от книгата на Димитър Кирков „Любов в ада“; можем да поседим до нея и да помечтаем как Юлика ще излезе и ще тръгне към киното и някъде по уличките ще срещне Дионисий, който за пореден път се опитва да „хване“ на платното си залеза…
После, без да сме го търсили, ще намерим кафенето с най-уникалния изглед… Античния театър е красив по всяко време на деня, но аз го обожавам по залез, но само през август, когато слънцето позлатява горните колони, а долните вече са в сумрак, гледката е невероятна!
Остави отговор