Флорида Кийс

Автор: Радослав Райков

Океан, който сутрин заблестява на първите лъчи на слънцето като диамантена мина, огромен фронт от широки, ситнозърнести плажове, потънали в светлина алеи, грациозно извиващи се покрай малките бели къщички, построени като че от пластмаса, с изваяни в полумесеци балкончета и огради от бяло ковано желязо, ресторанти с вишневочервени навеси над входовете, на които със златни букви са изписани имената им, блестящи от чистота офиси на малки и големи компании, спортни клубове, барове и неизброимо число магазини – всичко това създава неуловимия уют на този вълшебен щат, на това весело, туптящо сърце, наречено Флорида. Като рубини блестят хилядите цветове на бугенвилиите, кочаните съцветия по храсти и ниски дръвчета, от небето се лее шоколадов крем, ванилов сладолед и препечена захар, а малките крайбрежни градчета като Форд Лодърдейл и Коръл Гейбълс са потънали в ленив сън, мъхната зеленина и сладък, слънчев сироп.

Но ние отиваме още по-надолу, спускаме се по магистрала № 1 по федералната пътна регистрация на САЩ към Флорида Кий. Прекосяваме синия залив, делящ континента от островите и преминавайки под слънчевия водопад на дъгата, извита в засмяното небе като моста в Сидней, се озоваваме на Кий Ларго – първото и най-голямо парче суша от групата атоли, пръснати в сапфиреното море като разпиляна огърлица. Географски и законно тя е част от Флорида, но жителите й имат по различно отношение по въпроса. Кий Уест, най-южният остров, дори се обяви за самостоятелна република през 1982 г. Никой не я призна естествено, но населението му продължава да казва: “Трябва да отскоча до Флорида”, когато се налага да отиде до Маями.

Макар че Флорида Кий се свързва главно с две неща: с тропика и с рая, първото е невярно, а второто разгневява хората тук. Кий не може да са в тропиците, защото дори най-южната им точка е на 110 км. от Тропика на Козирога, откъдето официално се смята, че започва тропичният пояс. А що се отнася до рая, той отдавна е изчезнал. Цветните брошури показват само лъскавата страна на островите, като гланцираната им повърхност. В началото на ХХ век на разстоянието от 170 км. от Кий Уест до континента, са живеели по-малко от 1000 души. До 1960 г. те нарастват едва на 14 000, 90% от които са мошеници и измамници, преследвани от закона. Кий винаги са се гордеели с гостоприемството си, оказвано на тези, които не биха били приети никъде другаде. Днес тук живее голямо лесбийско и гей общество. В миналото контрабандистите на алкохол по време на сухия режим в САЩ и дилърите на дрога са намирали укритие от закона на това отдалечено място. Не е тайна, че през 70-сте год. ,след като флотът се оттегли от островите, Лоуър Кий просъществуваха благодарение на трафика на наркотици. Яхтите от Колумбия и Венецуела акостираха в глухите заливчета и съмнителни личности от латиноамерикански произход, но вече граждани на САЩ, пренасяха тревата и белия прах нагоре. Всеки намигаше: марихуана, а, една цигарка, за настроение…

Подобно на австралийците, наследници на каторжници, така и хората, родени тук, произлизат най-вече от крадци, но особен вид крадци, които са си изкарвали хляба от нещастието на другите. Всяка година десетки кораби, плаващи по търговския маршрут Ню Йорк – Ню Орлиънс, са попадали на рифовете край островите и когато се разнасял викът: “Корабокрушение!”, всеки, който можел да върви, се хвърлял в лодката си и се отправял в морето да види какво може да докопа от отломките за себе си преди другите.

В по-ново време Флорида Кий преживява от морските костенурки и кубинските пури. Този най-голям до тях карибски остров винаги е оказвал силно влияние. Неуспешната война срещу Испания през 1868 г. кара много кубинци да избягат в Америка, където биват приети от същото разнолико и полиглотско общество, приютило бахамски лоялисти, алабамски обирджии и всякакви други нехранимайковци.

Кий Уест

Днес на преден план в Кий Уест /название, често обхващащо цялата островна група/ е туризмът. Всеки ден круизните кораби изсипват огромна тълпа зяпачи, която се размотава напред-назад, изпада в умилени, когато разбере, че “точно в този бар” Хемингуей е пил дайкирито си /и в повечето случаи това се оказва вярно, тъй като той е пил навсякъде/ и пилее луди пари за тениски с неговия образ. Посещава стълбчето, откъдето започва крайбрежната магистрала, минаваща през цялото атлантическо крайбрежие на САЩ и стигаща до щата Мейн с номерация №1, на което е отбелязано “0 мили”, разглежда вилата на Хемингуей и Малкия Бял дом, къщата, в която е отсядал Хари Труман и където е пиел бърбън през деня и играел покер през нощта, и в края на деня отива да гледа залеза. Наблюдаването на залеза е гвоздеят в програмата. Всички тук са луди на тема “залез”. Той се е превърнал в главната туристическа атракция на Флорида Кий, наред с гмуркането и обиколката на коралите, като че ли другаде слънцето не залязва. Да, ама тук имало и един зелен отблясък, който не можел да се види никъде другаде. То и тук не е сигурно дали ще го видите, но… Защото ако следите как червеният диск на слънцето бавно се спуска към водната повърхност и в момента, в който ръбът му докосне водата, извикаш “Ей, ето го зеленият отблясък!”, значи не си видял нищо. Тогава как да разбереш дали си го зърнал? “Ако си го видял веднъж, не можеш да го сбъркаш – заявява един от местните и добавя –Мистика?”, усмихвайки се многозначително. Ето на това му викам аз туризъм. Няма нищо, но караш хората да вярват, че има. И те идват. Идват и се тълпят. И колкото по-големи са тълпите, толкова повече плащат. А на Кий Уест им трябват пари, за да спрат умопомрачителните планове на управата на Маями, на която през 2003 г. й хрумна да разшири магистралата, свързваща Кий Ларго с континента, за да улесни достъпа от Маями и да премахне задръстванията по нея. А по проект тя трябва да мине над най-големия риф в района, с най-богатата екосистема, която неминуемо ще изчезне след строежа. Местните искат да привлекат екотуристите, защото проучванията показват, че 90% от посетителите, идващи тук, желаят да се гмуркат, да ловуват и да наблюдават птици. Но Кий Ларго е твърде близо до метрополиса и не зависимо да ли му харесва или не, вече е възприеман като негово предградие. Като негово скъпо предградие. Хората, които са си купили къщи тук през 70-те години за по $ 7 000, сега струват 200, 300 000. Местните са принудени да плащат по-високи такси и застраховки, често надвишаващи стойността на самия имот. А това е техният дом. Богати бизнесмени купуват огромни вили, които после отдават под наем на други богати бизнесмени. И цените скачат. А повечето туристи означават по-голяма заплаха за околната среда. А без околна среда, те ще престанат да идват, защото няма да има какво да гледат. Тоест – без околна среда няма икономика. А истинската “икономика” се гради в красотата на подводния риф, защото Флорида Кий всъщност са рифови острови. А рифовете са много нежни – зависят от морските течения, от температурата на водата, от химическия й състав и т.н. Замърсяването й води до цъфтеж на водораслите, които нараствайки количествено, блокират слънчевата светлина, нужна на коралите, за да живеят. Веселите им цветове изчезват, изчезват и обитателите им. Изчезва икономиката на Кий Уест. Затова всички са съгласни, че рифът трябва да се запази. Но дали ще успеят?

Флорида Кийс

От определена гледна точка Флорида Кий станаха жертва на собствения си успех. Чужденците /както тук наричат американците/ спекулират с цените на имотите, опустошават рифа, спокойният живот от преди 20 години си отиде безвъзвратно и така рекламираният рай се превърна в ад. Малките галерийки, които придаваха очарование на Кий Уест се изгубиха под лавината от сергии, продаващи тениски. Уютните ресторантчета бяха изместени от комерсиалните Макдоналд’с. Самотата се разтвори в тълпите от туристи. Но от друга страна именно те създават икономиката на Флорида Кий; именно те осигуряват препитанието му. Затова не се сърдете на местните, че си измислят зеления отблясък при залез слънце. Това е техният начин да оцелеят. Пък казват, че може и да има нещо вярно, свързано с пречупването на лъчите в атмосферата под точно определен ъгъл при ниския хоризонт над Мексиканския залив…

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван