Шанхай – златната кокошка на Китай

Автор Димитър Цветанов – Диего

Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация  у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!

По цял ден само ходех ококорен от чудесата – минали и настоящи, сътворени от жителите на “Поднебесната империя”. Повечето от съвременните китайски чудеса са събрани в Шанхай – най-големият китайски град (население колкото две Българии), най-голямото световно търговско пристанище и още много, много супер и най събрани на брега на Южнокитайското море.

Шанхай е град с богата история. Една невероятна смес от източни традиции,  европейски колониализъм и съвременна гигантска урбанистика,  забърквана с твърдата, но изглежда много мъдра ръка на наследниците на Мао. Не, разбира се целта не е да хваля управляващата компартия. В Шанхай няма да видите нито помпозна партийна централа, нито портрети на ръководители и вдъхновяващи лозунги, нито манифестации. Нищо подобно! Бих се изразил, даже с клишето цари див капитализъм, но епитета “див” не е точен. По-скоро мощно развиващ се.

Шанхай винаги е бил златната кокошка на новата китайска държава. След идването на комунизма през 1949 г. преживява икономически упадък, но си остава силен промишлен център и голям данъкоплатец, като в годините преди пазарните реформи е давал до 70% от събраните данъци в Китай. Затова Шанхай последен получава разрешение да му се отпусне примката на плановата социкономика. Градът е на директно централно управление, а да си кмет на Шанхай е последната стъпка преди Политбюро или министерско кресло.  В града пазарните реформите започват през 1992 г (само преди 15 години!), но с висока интензивност и без разруха. Единствените “разрушители” са мощните багери, осигуряващи място за поредния небостъргач. Като споменах небостъргачи, отначало ми се искаше да се похваля на българските емигранти, че в София ще се строи небостъргач на 40 етажа. Мина ми, още докато пътувахме с таксито от жп гарата. Нещо съвсем нормално е новите им жилищни ЕПК-та да са по 30 – 40 етажа, да не говорим за бизнес сградите. Е, поне мъничко гордост остана, защото на по-старите блокове канализационните тръби все още са отвън на калканите и задните стени.

В какво е разковничето на този гигантски урбанистичен бум? Естествено в онези, многото китайци с дръпнатите очи. Ама много, мноооого – 14 милиона без приходящите и това на площ колкото цялото равно софийско поле. Градът закономерно расте нагоре и нагоре. Високи билдинги и високи естакади – пътища на много нива между покривите на старите сгради.

За несвикналия това си е истинска лудница. Народ, сгради, пътища, коли, ресторанти, магазини, хотели и пак народ …, и т.н. до  безкрай. Маниерът на шофиране е преобладаващо авантюристичен с честа употреба на клаксона. Софийските таксиджии направо ще ни се сторят дисциплинирани. На шанхайските кръстовища не важи правилото на десния, а правилото на калника … Който успее пръв да вкара калник преди другия – печели! При по-инфаркта ситуация най-много да получиш китайска майна и яростна свирка. На този фон учудващо малко катастрофи – всъщност за няколко дни не видях нито една изкривена ламарина. Кара се бавно, ограниченията на скоростта се следят от хиляди камери. При нарушение ти взимат точки и си получаваш като поп фиша с глобата в къщи. Катаджии много, но не се спотайват по сенките и завоите, а стоят в средата на кръстовищата, на всички натоварени места.  Нищо, че работи светофара – полицаят гледа да не се минава на червено, а униформени сътрудници на полицията (обикновено пенсионери) стоят на ъглите и с мощни футболни свирки укротяват реките от  пешеходци, колоездачи и мотопеди да не внасят хаос в движението.

Автопаркът естествено е нов. Всички световни марки имат или вече строят заводи за необятния китайски автомобилен пазар. За “трошки”, “бараки” и т.н. презрени коли минават единствено  10 годишните Фолксваген Джета и Сантана. “Народният” концерн от Германия направо е ударил джакпота през 90-те години. Все още се движат и произвеждат по лиценз милиони джети и сантани с леко поосвежен дизайн на “двойките” от онова време. Новата средна класа естествено кара последните световни модели, набират сили и местните евтини, но добри марки (очаквайте ги скоро в България, а първите “лястовички” са вече у нас). Велосипеди вече  карат само най-бедните, а позамогналата се работническа класа мързеливо пърпори с мотопедчета.

Какво е най-важно да се разгледа в Шанхай? Разбира се най-новото сити отвъд реката. Тамошният “Манхатън” се нарича Пудон. Качвате се на корабче от старата част и отивате на другия бряг. На брега ви очаква дълъг и живописен крайбрежен парк с множество кафенета на всички световни марки кафе, с вкусни пасти от истинска сметана (маргарина не е на почит). Човек си пие кафето след работа и гледа минаващите в безспирна нишка корабчета и шлепове по завоя на реката.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван