Шанхай – златната кокошка на Китай

Навътре в ситито следват атракциите. Първата е телевизионната кула “Перлата на Азия”. Две (три)  гигантски “перли” една над друга с шип в облаците. Страдащите от височинна фобия въобще не им е там мястото. От бързия асансьор болят ушите. Гледката е като от самолет, а излизането на откритата тераса и срещата с височинните вихри е стряскаща. Всъщност кулата е един добре печеливш атракцион за туристи. В една от топките дори има влакче на ужасите (ролкостер) – най-високо монтираното в света.

За отмора от височините до кулата е следващата атракция е огромния градски аквариум, пълен с всичките екзотични риби на южнокитайско море.

Близо до “перлите” се намира друга кула – четвъртият небостъргач по височина в света – “Дзин Мао”, 88 етажа в който са събрани бизнес сграда, хотел и туристическа атракция едновременно. От 53-я до 87-я етаж е разположен най-изисканият хотел в източен Китай -“Риджънси Хаят”. Той притежава най-високия атриум в света – 35 “изтърбушени” отвътре в кръг етажа. Хрумна ми идеята, че това вътрешно пространство е идеално за провеждане на парашутни скокове в зала…От небостъргача се наблюдава друга интересна гледка строящият се наблизо още по-голям небостъргач с вид на елегантна гигантска “отварачка”. Строителите буквално понякога плуват в ниската облачност, докато заваряват поредната огромна стоманена греда на върха. Явно отдавна са преодолели страха от височинната бездна.

Всички лъскави небостъргачи образуват елегантен кръг, в който пак по манхатънски има централен парк. В него юпита по снежнобели ризи събират сили, наблюдавайки отраженията на сградите в огледалната повърхност на езерото.

Освен с новата зона Пудун, Шанхай е известен и с един от най-живописните пазари в света Юен. Това всъщност е цял квартал в традиционен китайски стил – ниски, тесни тъмни улички и безистени. Може да си купите всичко, каквото се сетите и евтино, колкото си мечтаете или по-скоро спазарите с настйчивите продавачи. Незабравимо изживяване е разходка по централната търговска улица Нандзинлу, на която са разположени представителни магазини на почти всички световни марки за дрехи, аксесоари, часовници. Цените са като на “Витошка”, дори и по-ниски. Всъщност основното изживяване е странното чувство, че си в някоя европейска столица, но кой знае защо на щандовете по странна приумица на Версаче или Армани ви посрещат усмихнати китайки.

Стряскащо впечатление правят многобройните заведения на Макдоналдс и KFC. При невероятната китайска кухня и култът към храненето, човек да се чуди как може да накараш китаец да яде сандвичи и картофки. Явно “докосването” до западната култура блазни множество деца и младежи да пълнят тези закусвални.

За любителите на  културните забележителности в Шанхай са музеят на Лу Сюн – най-даровитият китайски автор от началото на ХХ век. В югозападната част на града е Храмът на нефритения буда Юфосъ, известен с най-големия Буда в света, направен от единствено парче нефрит. Според китайската митология нефритът бил храната на Нефритения император, извор на безсмъртие и вечна младост. Затова и досега китайците предпочитат бижута, направени от този камък, като често по-редките видове нефрит са по-скъпи от златото.

 

В стария център съжителстват старите колониални къщи, магазинчета и тук таме църкви с нови бизнес сгради. Можеш да видиш на единият тротоар да блести луксозен билдинг, а на отсрещният – магазинче за риба, плуваща в легени на тротоара, а до тях продавачката  клекнала с маркуч да си мие зъбите над канализацията.

Тръгвайки си от Шанхай за десерт е последната атракция – влакът на магнитна възглавница MAGLEV, свързващ последната спирка на метрото с новото международно летище. Разстоянието е 35 км, но го взема само за 7 минути…Това “влакче” буквално лети над земята със скорост 430 км/ч, което го прави най-бързият влак на света в редовна експлоатация (с такава скорост доскоро летяха старите витлови АН-чета от София до Бургас).

За всички, решили да посетят Шанхай това е сравнително лесно и не скъпо начинание. Да, светът вече е глобално село. Самолетният билет в двете посоки струва 700 – 800 евро, а полетът от европейско летище до там отнема 10 – 12 часа. Предварително е нужна китайска виза, която се вади бързо чрез туристическа агенция, ако не ви се реди на опашка в посолството. Джобни пари за храна, транспорт и хотел са нужни по-малко отколкото за престой в който и да е голям български град. Самолетите на вътрешните китайски лини са евтини – до Пекин, Гуанджоу, Шенджен и дори Хонг Конг цените са под 100 евро.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван