Автор Донка Иванова

Въпреки загадъчно – мъгливата неделна утрин, потеглихме аз и моето семейство с колата към едно от местата, които винаги може да изненадат човек с нещо мистично, магическо красиво, сякаш е извадено от приказка. Местността Карандила е невероятно красива, неповторима, пленяваща със спокойствието, тишината, които царят навсякъде – с две думи,вълшебна природа през всеки сезон.

Не може да се опише с думи и да се изрази в снимки, а да се види с човешки очи, да се помирише уханието на дива растителност, да се усети планинският  шепот на вятъра, да се докоснеш до чудесата на природата отблизо. Пътувайки към тази местност – притежаваща всякакви красоти, ние бяхме в отлично настроение, бяхме жадни за весели емоции и вълнуващи приключения.

623_2.jpg

Надявахме се, че млечнобялата мъгла обвила всичко наоколо ще се разсее и за наш късмет така и стана. Слънцето плахо започна да наднича зад облаците и сякаш заради нас да ни се усмихва и да ни стопли с лъчите си. Минавайки завой след завой, докато стигнем до върха на Карандила, гледайки през стъклата на прозорците, ние се наслаждавахме на внушителните планински възвишения, на дълбоката мистика, която се крие във вековните гори заобиколени от сняг. Цялата тази прелест ни очарова и изглежда като една бяла приказка, едно зимно вълшебство. Oще по-голяма радост, трепет и вълнение изпитахме, когато бяхме на върха на местността Карандила. Пред нас се разкри неописуема, затаяваща дъха панорамна гледка, бляскава красота огряна от срамежливо светещо слънце.

623_3.jpg

Знаех, че през лятото тук природата е изключителна, уникална, привличаща като магнит, но не очаквах, че ще е толкова величествено и загадъчно – красиво и през зимата! Гледах сгушения Сливен под „Сините камъни“ в далечината, вдишвах кристално чистия въздух, усещах че се потапям в една спокойна тишина, от която не исках да излизам, наслаждавах се на приятния отпускаш момент. Разходихме се покрай стръмните, сурови сиво-синкави и кафеникави скали, покрай обгърнатите и обрасли с рядка растителност склонове, снимахме с фотоапарата ни безспирно на воля, нямахме умора.Направихме си и чудесен пикник – така ни се усладиха топлите сандвичи, които си носихме.

В центъра на една от поляните на Карандила са издигнати две плетени от клони на дървета традиционни Каракачански колиби. Колибите са със кръгла основа и конусовидна форма, която е покрита с широколистна шума и слама. Вътре ухае стипчиво на изсъхващи треви и листа и е толкова хладно, че като престоиш малко, започват да те побиват тръпки. През лятото на тази поляна се провежда годишния Събор на Каракачаните.

 

623_1.jpg

След кратката почивка в Каракачанските колиби се отправихме към езерото, което през лятото пленява погледите на много туристи. Макар и замръзнало, езерцето не беше загубило своята красота и през зимата. Излъчваше някаква тайнственост, някакъв скрит магнетизъм. Гората покрай езерото сякаш се събуждаше и оживяваше от хладния повей на вятъра. Полюбувахме се на страхотната гледка и потънали изцяло в тази приказна атмосфера продължихме нашата разходка към високите източни скали, които като че ли ни очакваха. Чувствахме се безкрайно нищожни пред величието на тези гиганти, които посрещат и изпращат хиляди като нас. Преди всичко предизвикват възхищение размерите и изваяните форми на тези чудни сътворения на природата. Снимахме се пред скалите с различни причудливи форми и закрачихме отново сред царствената красота, която ни заобикаляше. Искахме да вкусим още и още от тази красива местност. А небето беше фантастично красиво, сияещо в нежна синева, която се сливаше с разкошната природа. Облаците бяха странни с различни цветове и форми, сменящи се непрекъснато. Птици се рееха безмълвно на воля в небето… Когато си тръгвахме обратно към къщи ние знаехме, че отново ще се върнем на това място, да усетим отново незабравими, радостни душевни емоции.

623_6.jpg

Красотата на Карандила е в начина, по който те изненадва и те кара да се чувстваш откривател – на растение, мирис, езеро, чувство, спомен. Тази наша природа! Тези наши планини! Горди и величествени – доставящи естетическа радост за очите ни. Трябва всички българи да сме горди с красотата, която ни е дарила природата и да се стараем да я опазим.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван