След покрития кладенец влизаме в малка църква. Покой и религиозно вълнение изпълват душата на посетителя, сливайки се с мистичната тъмнина. Матов блясък излъчва свещената икона, изобразяваща Свети Атанасий – големия радетел за чистота на православната вяра. Донесена е от Египет по времето на Александрийския патриарх Петрос Седми. В по-ново време съдбата на манастира не е била завидна. Разрушаван е многократно,после съграждан, а през 70-те години е превърнат в овчарник. По настояване на културния министър Людмила Живкова се построява нова сграда. Всяка година на 2 май се чества празникът на светата обител.

25052008018.jpg

Продължаваме по стъпалата надолу, пресичаме по моста рекичката, но пътят не свършва дотук, а се налага да се покатерим на скалите. Пред нас се открива процеп – тук се влиза в  постницата, обитавана от светеца и неговите последователи в дни на  пост, молитва и усамотение. Ние също се промушихме за здраве.

25052008025.jpg 

Омагьосани от красивата природа много семейства прекарват уикенда си тук. Ние също се разположихме край рекичката и се отдадохме на релаксация. Наоколо пасяха коне. Чуваше се как монотонно хрупат сочната растителност. Няколко дечица хвърляха камъчета във водата. Такова спокойствие цари, сякаш времето е спряло. Привечер камбаната бие за вечерна молитва, а лаят на кучето се слива с кънтенето. Игуменката се отправя към църквичката с молитвеник в ръка.

Свалили напрежението от натоварените делници, тръгваме към Хасково.Пътят ни минава през Димитровград. Тук крещящо ни се напомня, че сме в досег с шума и суетата. От историческа гледна точка градът е символ на една 45-годишна епоха, наречена социализъм. Градът е обединение от 3 села, но същинското му изграждане – след 1945 година, го свързват обикновено с бригадирското движение и с името на Пеньо Пенев – поетът с ватенката. Неговото поколение участва в изграждането на този град. Домът му е превърнат в музей. Градският парк също носи неговото име.                                   

Тук съм идвала безброй пъти, но никога не мога да забравя първите си впечатления. Това се случи в годините на еуфория от големите промени, бележещи края на тоталитаризма. Във всички учебници се споменаваше за този град мечта и аз си го представях фантастичен. След 1989 година бяха правени опити да се промени името му, заради острия завой в курса на управление на страната. Днес името му се запази, тъй като то е част от историята, написана с проблемите, мечтите и труда на много хора. Сега славата на този миньорски град има различни нюанси.

Наскоро синът на поета – Владимир Пенев – представи уникална изложба,гостувала на редица европейски градове. Димитровград е на път да се превърне в музей, съхраняващ белезите на близкото минало. Кой ли е предполагал, че жилищните блокове, правени по руски образец – с малки прозорчета, предстои да се превърнат в архитектурни експонати по идея на новия градоначалник. Новите поколения свързват града с Пайнер индустрията и големия неделен пазар. Оставяме времето да покаже какво ще се случи нататък, а ние по тъмно се прибираме в Хасково. Окъпана в блясък ни посреща статуята на Богородица – закрилница на града.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван