Много често наричат Сирия „най-голямата малка страна в света”. Там, на територия не много по-голяма от тази на България, е концентрирано такова уникално богатство от история, култури и цивилизации, с каквито малко страни по света могат да се похвалят.
Най-старите следи от цивилизация по земите на Сирия датират от преди 9-10 хилядолетия. Според някои средновековни арабски историци като Ибн-Асакер, крепостните стени на Дамаск били едно от първите построени след Потопа градски съоръжения. А археологическите проучвания около древните останки на Угарит, Мари и Ебла, доказват наличие на богата материална култура още в IV-III хилядолетие пр. Хр. Оттогава датира ипървата азбука в историята на човечеството (запазена на глинени плочки, открити през 1933 г. в местността Рас Шамра при разкопките на останките от финикийското царство Угарит). В района на Тал Халяф, по поречието на р. Хабур са открити и едни най-старите в света бронзови находки. По това време на територията на днешна Сирия живеят предимно племена от семитски произход, създали просъществували столетия силни градове-държави. Някои от тях и до ден днешен остават загадка за историците.
През XVI в. пр. Хр. по-голямата част от земите на днешна Сирия влиза в състава на Египетското царство. Около два века по-късно те са присъединени към процъфтяващата по онова време Хетска държава. А някъде около 1100 г. пр. Хр. превърналите се в основен етнически елемент по тези територии арамейски племена се обединяват и основават силно царство със столица Дамаск. То загубило независимостта си през VIII в. пр. Хр., когато било завладяно от асирийците (от цар Тиглат-Паласар III сред кървава битка през 732 г. пр. Хр.). Те пък на свой ред, около век и половина по-късно, попаднали под властта на могъщото Нововавилонско (Халдейско) царство на Новуходоносор II. През 333 г. пр. Хр. Дамаск посрещнал войските на Александър Македонски, водени от Парменион, като столица на провинция в Персийската империя на Ахменидите, чийто войски през 539 г. пр. Хр., по времето на цар Кир II, били покорили тези територии. Със стъпването на римските легиони на големия пълководец Гней Помпей през 64 г. пр. Хр. Сирия, управлявана от елинистическата династия на Селевкидите, се превръща в основна част от римската провинция Арабия. По това време страната става и един от най-големите центрове на ранното християнство, откъдето то се разпространява към цяла Европа. След разделянето на Римската империя на Западна и Източна, през 395 г. тези територии вече са част от Византия и остават под нейно управление до нашествието на арабите в средата на VII век. През 661 г. халифите от династията на Омаядите избират Дамаск за столица на своята могъща империя, простираща се от Испания и Африка до р. Инд. Преместването на столицата от Дамаск в Багдад от династията на Абасидите през 762 г. слага край на икономическия и културен разцвет на Сирия и привилегированото положение на Дамаск. През следващите векове страната преживява нашествията на селджукските турци и на рицарите кръстоносци, като за около столетие, през XI-XII в., голяма част от Сирия влиза в състава на създаденото от кръстоносците Йерусалимско кралство. Те са разбити и прогонени окончателно от Сирия и Палестина през 1187 г. от легендарния военоначалник Салах ад Дин (Саладин), който успява да завземе нови територии – от Египет и Ирак и в край на XII век се превръща в най-могъщия владетел в Югозападна Азия, поставяйки началото на династията на Аюбидите. След смъртта му обаче, и страната, и столицата Дамаск отново тръгват към залез. Известно време е под властта на египетските мамелюци, а през 1400 г. за около столетие Дамаск дефакто престава да съществува като град. Тогава прочутият с жестокостта си монголски владетел Тамерлан завзема Сирия, опожарява Дамаск и избива над 30 000 души, като отвежда в плен в столицата си Самарканд най-добрите майстори и занаятчии. От 1516 г. в продължение на 4 века Сирия е част от Османската империя. Независимостта си страната получава едва през 1941 г., като преди това повече от 20 години е била окупирана от британски и впоследствие – френски войски. Но де факто Сирия е суверенна държава от 1946 г., когато чуждите войски окончателно се напускат територията й. Това става на 17 април, ден, който се чества за национален празник.
Остави отговор