Автор Донка Иванова
Не бях ходила никога на това тихо и спокойно място, където се носи нежен полъх, който изпълни моята душа с възхита, с ухание – ухание на свежест. От мои приятели и познати бях чувала само положителни отзиви за това курортно селище с чудно красива природа и решихме с моя съпруг и ние да отидем, да усетим неизпитвана радост и наслада, макар само за два дни.
Още с пристигането ни в Старозагорските минерални бани аз бях очарована от дивната борова и дъбова гора, от красотата и хармонията около нас. Накъдето и да погледнех – навсякъде беше удивително красиво.
Дълго обикаляхме, докато намерим хотела, в който бяхме запазили стая да пренощуваме. Той се оказа на лесно място, близо до центъра, но трябвало да минем по друг път. Хотелът ни беше топъл и уютен, със закрит басейн с чиста минерална вода. Нямах търпение да се потопя в басейна и да изпитам несравнимо удоволствие, спокойствие, разкош. Усещането в топлата, бълбукаща минерална вода беше невероятно, супер релаксиращо, страхотно изживяване. Имах чувството, че бавно се разтапям и се сливам с бистрата, прозрачна вода, която сякаш ме беше прегърнала и ме галеше нежно. Чувствах се превъзходно. Насладата от почивката се запомня!
След приятно прекараните минути в басейна, решихме да облечем топли дрехи и да си направим дълга разходка из приказната природа, да почувстваме вълшебството на зимния сезон. Бяхме пълни с живот и енергия, готови за нови приключения, за незабравими мигове в нашето съзнание …
Толкова е хубаво човек да е млад! Толкова е хубаво човек да бъде сред омайните прелести на нашата природа! Зимата беше в цялата си власт, сила и бяла красота, ослепително блестяща и разкошна с цялото си обаяние. Дърветата бяха нагиздени в бяло, сякаш зимата е омагьосала всичко с вълшебна пръчица и е божествено, неземно красиво. Все едно бях попаднала в истинска, снежна приказка, във вълшебен свят… Снегът скърцаше под ботушите ни, вятърът развяваше косите ни, а ние се любувахме на всичко красиво около нас.
В замръзналото ледено езеро, което като че ли спеше своя зимен сън, се виждаха тайнствени стъпки. На кого ли бяха? Сигурно диво животно е бродело там… Мистична мъгла се забелязваше в далечината по високите хълмове, които все едно бяха призрачно забулени в белота и гледката беше много впечатляваща, изключително красива, привличаща като магнит нашите погледи. Вдишвахме жадно с пълни дробове въздуха – ведър, свеж, чист, прозрачен…
Поехме към местността „Богородична стъпка“ със скално образувание наподобяващо отпечатък оставен от женски крак, който според легендата е оставен от самата Богородица. Водата в тази форма на човешка стъпка никога не пресъхвала. Мястото се счита за свещено и лековито. Казват, че там има силно енергийно излъчване, което лекува и укрепва здравето.
Пътят беше доста стръмен и съвсем неочаквано аз се подхлъзнах и паднах, но за щастие не се нараних. Отдъхнахме си за малко. След което „заредихме отново батериите си“ с положителна енергия, с очакване да се потопим в емоции, да хармонизираме настроенията си с природата. Вътрешно усещахме спокойствието, с което ни обгръщаше снегът. Най-сетне задъхани и уморени се озовахме в чудодейното, свято място пропито с много чистота и красота, с история и легенди. Имаше много хора там … Всякакви… Най-различни… Интересна забележителност за нас беше каменния саркофаг, който е бил построен от тракийците. Носи се легенда, че в него тракийците пренасяли жертви в чест на Бога си, затова неговият цвят е червеникав.
Запалихме свещички за здраве и късмет в малкия параклис „Рождество Богородично“, построен преди няколко години саморъчно от възрастен мъж с много любов и добра воля. Наслаждавахме се на покоряващата тишина и спокойствие, на завладяващата природа, на неповторимата естествена атмосфера. Не ни се тръгваше. А и защо да бързаме – имаше някаква магия – силна и въздействаща, която ни караше да останем още. Какво невероятно удоволствие е да съзерцаваме природните красоти на земята! Мястото е наистина вълшебно, уникално, великолепно, едно от най-магнетичните кътчета на България… Място, което ми грабна сърцето, завинаги! Определено си заслужава човек да го види. Пожелавам го на всеки българин! Останах обсебена, жадувам да го видя пак. Няма начин да не се върнем отново там …
Остави отговор