Сутринта на 28 август разгледахме най – известната забележителност на Златоград – Етнографския ареален комплекс (един от 100 – те национални туристически обекти).

Етнографският комплекс се състои от Етнографски музей (цената на билета е 2 лева) и множество занаятчийски работилници – разположени в близост до него. Посетихме ги. Някои от тях са по – скоро музеи, отколкото действащи (Златарската например), но както и да е! Къщите в комплекса са във възрожденски стил, боядисани в бяло, някои с бели кръгли комини, поради което старото название на града е било Беловидово.  Повечето от къщите са реставрирани и  добре поддържани (особено къщите за гости). Заградени са с високи зидове – в дворовете – както и на улиците се виждат кладенци (бунари) с навеси – покрити с керемиди. Улиците са тесни – покрити с калдъръм и заедно с къщите придават на града запомняща се романтична атмосфера, нарушавана единствено от паркираните около къщите автомобили. В близост до Етнографския музей се намира Музейната сбирка на съобщенията. Там ни казаха, че първата поща, след Освобождението от турско робство е открита в Златоград. Преди това пощата е пренасяна с камили.

pic_0057.jpg

pic_0060.jpg

pic_0092.jpg

Накрая пихме „въртяно кафе на пясък“ в най-старата кафеджийница в стария град. Кафето се вари в джезве – на пясък, чашите се поставят на табла под формата на блюдо на  везна (кантар) – с кука в горния край и преди сервиране се въртият в кръг – за атракция на посетителите. Чашите не падат! Повярвайте! Е, на това му казват „въртяно кафе на пясък“! Такова кафе – варено на пясък съм пила и в „Етъра“- Габровско, но там го предлагаха с бяло сладко.

pic_0041.jpg

pic_0056.jpg

На път към центъра на града, минахме покрай  църквите „Успение Богородично“ и  „Св. Георги Победоносец“, в чиито дворове са се намирали Килийното и Взаимното училища. Не проявихме интерес, а и нямахме време да ги разгледаме.

По главната улица (вече в новия град), видяхме паметника на мястото, където е бил смъртоносно прострелян Дельо хайдутин, както и паметника му до сградата на Общината. Навсякъде правихме снимки.

pic_0133.jpg

Екскурзията до Златоград – Ксанти – Миродато се превърна в едно чудесно преживяване, изпълнено с възрожденска романтика и беломорски релакс! Въпреки дългото пътуване – не съжалявам изобщо! Заслужаваше си!

Един отговор

  1. Hotel Imperial

    Привет колеги с колегите редовно четем статиите в сайта ви но никога не пишем, след като прочетохме и тази статия вече със сигурност можем да кажем че това е един от най-хубавите сайтове на тази тематика, благодаря на авторите за положеното старание в писането на тези страхотни публикации и за това че ни информирате. Ще очаквам следващите ви статии с нетърпение. Благодаря ви още веднъж, супер сте и успех в развитието на сайта.

    Отговор

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван