Автор: Мария Лазарова, снимки: Трифон Павлов

Два пъти се записвах за екскурзия до Златоград и двата пъти се отлагаше, поради липса на желаещи. Това лято един познат ми подхвърли идеята да отидем неорганизирано – с междуградския автобус София – Смолян – Златоград. Аз се съгласих, купих билети  и на 26 август 2011 г. след 6 часа и 45 минути път – пристигнахме в Златоград.

Настанихме се веднага в хотел „Кристал“ в центъра на града, но само за една нощувка – за 27 август стаите бяха ангажирани за Миньорския празник. Оставихме си багажа и веднага се отправихме към стария град с надеждата да намерим стая за следващата вечер. И ето ни пред Александрови къщи (къщи за гости – изпълняващи роля на хотел). До входа видяхме табела: Организира се екскурзия (събота и неделя) до плажа на с. Миродато (Авдира). Тръгване в 8.00 часа. Цена 17 евро. Цената включва: транспорт, чадър, шезлонг, кафе на плажа и обяд в ресторант. Ето, че ни провървя! Бяхме чували за такава екскурзия, но не знаехме кой я организира – без да искаме бяхме попаднали на точното място! Имаше както свободни стаи, така и места за екскурзията! Резервирахме стая в Сивриева къща (къща за гости – стаите бяха добре обзаведени, но без климатик), записахме се за екскурзията и доволни се отправихме към една от многото механи (в близост до Александрови къщи) където вечеряхме. Цените са сходни със  софийските, а ястията – разнообразни и вкусни.

photo-0238.jpg

В 8 часа сутринта на 27 август потеглихме с микробус за Ксанти през новооткрития през 2010 г. ГКПП  Златоград – Термес. Преминаването през граничния пункт беше лесно и безпроблемно – трая не повече от 5 минути. Пътят е тесен, добре асфалтиран, с множество завои – с редуващи се спускания и изкачвания, поради което по него могат да се движат само леки коли и микробуси. След 2 часа и 30 минути пристигнахме  на паркинга пред плажа на Миродато. Колите на паркинга бяха предимно с български номера – софийски, пловдивски, кърджалийски.

Бяло море ни посрещна с леко вълнение, топло, чисто и прозрачно (водорасли в Бяло море няма). Обслужването на плажа и в ресторанта беше – без забележки! Менюто в ресторанта беше написано както на английски език, така и на български. Браво! Бива си ги гърците! Рибата – микс, която си поръчах  (три вида, плюс калмари) беше превъзходна!

След 4 часа престой на плажа (къпахме се няколко пъти)  в 15.00 часа потеглихме обратно към Ксанти.  Спряхме в покрайнините му (за 1 час) и го разгледахме.

photo-0234.jpg

Ксанти е неголям град (с около 45 000 жители) преминавал неколкократно от български в гръцки ръце и обратно. Освободен от българската армия по време на Балканската война 1912 г., Ньойският договор през 1919 г. ни го отнема – в полза на Гърция. През 1941 г. става отново български, в края на Втората световна война – отново гръцки. Градът ми хареса – както стария – с тесните улички и стари къщи с еркери, така и новия – с къщи средиземноморски тип, с плоски покриви, боядисани в светли тонове. На площада в центъра на града видяхме Часовникова кула, църква, шадраван, административни сгради.

photo-0252.jpg

photo-0255.jpg

photo-0264.jpg

Посетихме и небезизвестния съботен пазар – посещаван главно от жители на съседните села, а в миналото и от златоградчани. В края на пазарния ден, пазарът беше мръсен – с много разпиляни и смачкани по земята домати. И на други места е така! Качихме се отново в микробуса и привечер се прибрахме в Златоград.

Един отговор

  1. Hotel Imperial

    Привет колеги с колегите редовно четем статиите в сайта ви но никога не пишем, след като прочетохме и тази статия вече със сигурност можем да кажем че това е един от най-хубавите сайтове на тази тематика, благодаря на авторите за положеното старание в писането на тези страхотни публикации и за това че ни информирате. Ще очаквам следващите ви статии с нетърпение. Благодаря ви още веднъж, супер сте и успех в развитието на сайта.

    Отговор

Остави отговор на Hotel Imperial Отмени отговора

Вашият имейл няма да бъде публикуван