Африка за ценители

Хиени

Чакаме да запушат радиатора. Убиваме времето с разходка до централата на националните паркове, откъдето да добием правилната документация.

Остава ни време да караме по светло само до портата на резервата Мореми, където съвсем естествено, не ни правят никакъв проблем да си разпънем палатките. В най-тихия (и мокър) сезон никакви други посетители не се мяркат. Но хиените са тук. И са гладни. И се навъртат на по-малко от хвърлей около бивака, докато си готвим болонезките макарони и им святкаме в очите с фенерчета. Гадни сме и не им хвърляме даже огризки. Най-малко две са и то от конкуриращи се видове – кафеви и петнисти. И бушбебета – дребни лемурчета – се навъртат. Те пък се опитват да ни омилостивят със серенади. И досадни пърхащи нощни пеперуди, които не налитат на храната, а на светлината. А какво щяха да правят, ако не им бяха дошли туристи да си запалят фенерите, а?

И от закуската с бекон, яйца и боб (любителят готвач сред нас е англичанин) няма да им оставим на хиените.

safari20090010moremi.jpg

Мопане

За такъв ден си заслужава да се живее в Африка и да се инвестира в сафарита. С ландровери и палатки на покрива. Навлизаме бавно, но сигурно в сърцето на делтата на Окаванго по Мопаненото езиче. Клинообразен полуостров покрит с характерните пеперудолисти дървета мопане. Една от малкото зони в делтата, които позволяват някакво придвижване по суша. Но бавно! Три и половина часа ни отнемат 50-те километра до лагера Трети мост. Локви, дълбока кал и скрити под калта изненади от рода на ехидно изкопани от слонове и брадавичести прасета ями, в състояние да глътнат цяло колело. Наколко бъка от любопитни сеирджии – освен ехидните слонове и брадавичести прасета – импали, зебри, жирафи, червени лечвета, щъркели (прелетели от България?), свещени ибиси, щрауси, гвинейски кокошки, гушести жерави, сини жерави, корморани, яребици най-различни и прочие, и прочие. Спираме за обяд в пустия лагер точно до езерото под носа на излязъл с риск да слънчаса ненаситил се нощес на паша хипоптам.

safari20090012chobe.jpg

На стоп в леговището на лъва

Дали да останем да нощуваме тук? Рано е още. Хайде да се вдигнем до Каканака (първото и третото „к“ се пишат с хикс и произнасят с прецъкване) да видим и там каква е хавата. Пътят е още по тежък, но шокът е, че налитаме на стопаджии. Бели! Момче и момиче по шорти и тенски като за плаж на Индийския океан! Позапотени. Бързали са да ни пресрещнат, защото не било съвсем ясно по кой коловоз между кои баобаби и акации сме щели да минем. И те били с кола, но заседнали в някаква локва по алтернативно трасе между същите два лагера и преценили, че с чакане в колата няма да се оправят предвид пустия откъм почти всякакво човешко движение сезон в резервата. Решили да се придвижат пеша до лагера (около 15 километра) и там да търсят съдействие от някакъв рейнджър, който иначе щял да се сети за тях чак вечерта. Евентуално. На теория това е най-неправилното решение. Освен че могат да се загубят, местността, в която са закъсали, се казва … Лъвски парк. Надали е безоснователно. Но в случая с нас имат късмет. Докарваме ги благополучно, а те ни дават ценна информация, че снощи са минали по прекия път от Южната порта, при това – по тъмно, ще рече – отворен е. Съмнявали сме се защото сме получили противоречива информация, че с малки изключения пътищата в Мореми са наводнени. Все пак за делтата на Окаванго става въпрос!

safari20090024moremi.jpg

Слизаме на водата за кратка разходка в плоскодънна моторница, за да усетим делтата и от тази гледна точка. Лилии, тръстики, орли-рибари, ситатунги. Ситатунгата е рядка езерна антилопа, която в делтата се чувства като дявол в коприва.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван