Африка за ценители

Джапане с джипиес

Да се обикаля Африка с кола през дъждовния сезон спрямо сухия е като зимно ходене на планина спрямо лятно. Придвижването е по-тежко, изисква по-сериозна екипировка и не всички преки пътища са открити. Но това е Африка в най-красивата си премяна (Като че ли е скатала Африка и грозна премяна в някоя ракла. Нищо подобно!) . А освен това е и по-топло.

safari20090143moremi.jpg

Същевременно е тест за издръжливост на шофьорските нерви. И на гумите. Сменяме една спукана. Оставаме с една резервна за двете коли. До най-близкият град, който е на поне 3 дни път. А тук 180 километра ни отнемат около 9 часа. II скорост – III скорост – I скорост – пак II – пак I – и така – през 20-30 метра. Други участници в движението по пътищата, доколкото може да се говори за пътища, не срещаме цял ден. Препятствията са от рода на дълбоки локви, дълбоки бавни пясъчни коловози, плитки локви (за които обаче не си сигурен дали са плитки), съборени от слоновете дървета и храсти и слонове, събарящи дървета и храсти в реално време. За крокодили не сме съвсем сигурни. Но се налага да газим през наводнените зони напук на риска да им се натъкнем, за да отгатнем трасето, по което някой някога е минавал. Женски роботски глас се опитва да помага от джипиеса, но и тя, естествено, не ги знае коловозите. Обаче знае да се изнерви и да ми натяква да правя обратни завои и да се въртя в кръг около сезонните блатца за забавление на патките и гъските. А понякога стига до изблици на истерия превключва на хашлашки жаргон – примерно „Завийте.“ преминава във фалцетно „Свийте!“. Поне в един момент газенето се е оказало от критично значение. Метър вдясно да бяхме свили, бихме потънали до козирката. На ландровера.

safari20090151khwai.jpg

А както внимаваме за препятствията, така се и разсейваме и любуваме на зеленината. И на душевния мир на обитаващата я многобройна фауна. Сред която мнозинство държат слоновете.

safari20090158chobe.jpg

safari20090146moremi.jpg

Просто защото най-трудно се крият в тревата. И жирафите. Защото са дългучи. И импалите. Защото са многобройни. Горките – според дебелата книга заради многобройността си, си били изкарали прякор „хлебарки на буша“. Но късметът ни се усмихва и с мимолетни явявания на по-редки сърнички. Примерно стенбок. Или едно друго, за което Б. твърди, че го е разпознал по картинките в справочника като грейсбок на Шарп. Птичето царство в този сезон е неизброимо по видове. И българските щъркели са тук. И националната птица на Ботсвана – лилавогушестата червеношийка. Впоследствие ще ни бъде разяснено, че Ботсвана всъщност нямала официална национална птица. Това било туристическа залъгалка. Правителството не се поддавало на натиска да я обяви в Държавен вестник. За да не се обезцени положението на кралската дропла кори, най-едрата летяща птица в Африка, вековен символ на племенната власт.

Прогизнало газибо

Крайната цел за деня е Савути – лагер с гледка към пресъхналия през 80-те естествен канал, в наши дни населен с мирно пасящи си импали и прочие безобидни животинчета. Б. предполага, че около становете на хората се чувстват в по-голяма безопасност. Чунким хиените се страхуват от хората. При положение, че изобщо дойдат да нощуват хора. Освен рейндърите някъде зад хълмчето. Хълмче? Да! Изненадващо релефно разнообразие след няколко дни по равната като тепсия савана. Да има къде да нощуват леопардите. И в Савути не забелязваме други палатки. Но забелязваме кокетничещи пред огледалото на колата жълточовчи рогочовки от оранжевочовчия подвид. И ококорено любопитни червеночовчи яребици.

safari20090156chobe.jpg

Среднощна буря! Скачаме от палатките да спасяваме вдигната във въздуха походна тента (gazebo, англ.). Трудна работа след попитото вечерта край скарата винце. Щяло е да стане зян, защото мехчето е тръгнало да се пука от подскачене по бабуните, та сме му видели сметката. И едната диня е паднала жертва на бабуните. Палатките подават от бурята. А конструкцията им е такава, че ако влезе вода се събира по средата, на сгъвката по кръста ти. Доспиваме си на прогизнали тюфлеци без перспектива за скорошно изсъхване. Слънцето грее на сериозно само сутрин, докато сме в движение.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван