Африка за ценители

Глиган в банята

Африка за ценители! След цял ден сравнително еднообразно каране по два безкрайни пясъчни коловоза сред непроницаем гъсталак сме достигнали до лагера Ихаха на брега на река Чобе в едноименния национален парк. Тъмна, но ясна нощ. Звезди, огнище, мъждукащи светлинки на намибийския бряг отсреща. А Африка знае ли, че това отсреща е друга държава? И трябва ли и да знае. Отново сме съвсем самички. Ако не броим: слоновете, които в хрупат храста на една ръка (буквално!) разстояние зад паркираните с разпънати палатки на покривите коли; хипопотамите, които са излези от реката и хрупат тревата на брега току пред нас; жабите, които държат исото на нощния хор; и … брадавичестото прасе в банята. Б. ме беше предупредил, но…

safari20090034chobe.jpg

Отивам да си хвърля един душ и измия праха от пътя и потта от вдигането на палатките. Докато водата тече, чувам шумове отвъд стената, но решавам, че ги издава Р., която си взима душ в женската секция под общия сламен покрив. Приключвам и излизам. От другата кабинка излиза глиганът. Пълногабаритен мъжки екземпляр (Без съмнение, ако беше женски, би влязъл в женската баня). Гледаме се взаимно с недоверие – и двамата голи – и след кратко изучаване и двамата съобразяваме, че е по-добре да отстъпим назад – всеки в кабинката си и да затворим вратата. След още кратко изчакване, пак едновременно открехваме и надникваме, след което аз му давам тактично път и той недоволен, че е допуснал да го надмина по джентълменство, напуска помещението и се оттегля в буша. За кратко. На сутринта П. го заварва пак под душа, но този път – безпомощно залостил се – и го пуска на свобода.

Свобода ли? Само да си тръгнете и се връщам в банята!

Тръгваме си. Бавно по серпантините на реката. Внимаваме да не пропуснем някое рядко животно. От рода на ендемичната за този резерват антилопа пуку. И сме възнаградени. Диви кучета! Усещаме, че са наоколо по паниката сред импалите. Цяла глутница. Е, те обикновено се движат на глутници. И са много по-редки от лъвовете, за които всъщност се оглеждаме. Ама ги няма никакви. Сигурно са във ваканция на море в Намибия.

Ферибот

Река Замбези. Граница. Ферибот. Един на всеки 30-40 минути. Хващаме третия ужким с помощта на доброволци ходатаи-разпоредители на опашката. Опашката е от има-няма пет коли, но на всеки курс се превозва по един тир и остава място за не повече от три. Поне не се редим на същата опашка с тировете. Тяхната е километрична. Ходатаите предлагат услугата уреждане и заплащане на замбийските гранични такси в замбийски квачи, каквито пришълецът няма под ръка, ужким срещу минимален бакшиш от $2. Уловката е в курса на долара, по който ти се смятат квачите, но с умерен пазарлък нещата си идват на мястото така, че всички да са доволни.

safari20090166kazungula.jpg

Бунгала

Даваме почивка на палатките и се настаняваме в бунгала в добрият стар Замбези Уотърфронт край град Ливингстън – лодж с прилични бунгала и къмпинг, барче и басейнче на брега на реката, любимо място за срещи на овърландери и всякакви други пътешественици. Едни ще потеглят за Найроби, други – за Кейптаун, а трети просто си почиват по средата на пътя в една от двете посоки. Ама вие за никое от нашите туристически занимания ли не се записахте? От коя компания сте? Пита дебеличката какичка, която ни сервира биричките, имайки предвид с кой овърландерски оператор се придвижваме. От никоя. Ние си караме колите сами. Ето онези двете калните с палатки на покрива. Просто сега сме дошли тук да си починем за ден-два от палатките. Ама в палатките не си ли почивате? Добър въпрос. Но пък и бунгалото е добро. Просторно, ухае на слама, а сутрин маймунки играят хоро на терасата. А вечер – комари под чаршафа, даже и да си си пуснал мрежата балдахин.

Отбелязвам, че за последните пет години наоколо са изникнали като гъби няколко нови лоджа и чисто новичък шопинг мол, излязъл като от en-ското южноафриканско провинциално градче – и като архитектура, и като представени фирми и заведения. А навремето до града се минаваше през голо поле едва ли не. Не, че самият град е цъфнал и вързал нещо. Същият си е – една главна улица с повехнали фасади в стил дълбокопровинциално арт деко и прашни дюкяни за основни необходимости. Нашата необходимост е кръпка за автомобилна гума. Намираме.

Водопад

Всъщност за поне един туристически капан сме се изръсили – полет с въртолет 15 минути на водопада Виктория. На някои им е сефте. Последвано от традиционната баня под пръските на самия водопад. Всички доволни. Включително и продавачът на ръкоделия, който със сладки приказки и лакърдии успява да ме убеди да наруша обета си за безсувенирност и ми пробутва за $1 едно нями-нями. Каквото и да значи това, както се изразяваше Жабока Кермит по адрес на мана-мана в Кукленото шоу.

safari20090044vicfalls.jpg

Обратно с ферибота. В тази посока е по-малко натоварването. Минаваме за около час. Чобе сафари лодж. Много приятно! Нашият стил на пътуване доказва предимствата си. Спиш за $4 на палатка в двора на хотела, а имаш непосредствен достъп до басейна и другите удобства от рода на бар и открита гледка към реката и отвъд към Намибия. Разходка с плоскодънно корабче по дъжд и по залез. Виждат се много повече животни, отколкото по Замбези. Хипотами, слонове, червено лечве. А вечерта някои от тях се проявяват и на бюфета – каварма от куду и спрингбок на пещ. Тежка нощ. Горещо е, мрежата от комари пуска, а еспресото действа на сънните нерви.

Бариера

Но вие носите говеждо месо! Трябва да си го сготвите или да ги изхвърлите, разпорежда чиновникът на изненадалата ни ветеринарна бариера, северно от село Ната. Ние сме очаквали да е далеч на юг. Изхвърляне означава да му ги оставим надениците на него. Вадим примусите и тиганите и почваме да пържим. Напрежението идва не от загубата на време (Време? Какво време? В Африка времето не важи.), а от настъпващите от юг черни облаци. Бурята че няма да ни се размине няма, но поне надениците да не удавим в пороя.

safari20090195botswana.jpg

Разминава ни се! Облаците подвиват опашка и променят посоката си. Дали не са се уплашили от примуса? Къмпингчето е закътано оазисче съвсем наблизо в буша. Буш-бижу. Не ми бил буш от храсти мопане тоя път, най ми били трънливи дървета. Полеви душове сред тръстиките. Добре зредено със студена бира барче. Солена вода от чешмата! Помпат я от сезонните гьолчета. А като пресъхнат? Имаме проблем! Трябва да караме с цистерна. Разходка с колата по единствения пробит сред трънките песъчлив път до едно подобно гьолче на десетина километра навътре. Земята тук е частна и се пада в зоната за селско стопанство. Но Ботсвана е много слабо населена и в голям радиус няма да срещнеш никави селски стопани, нито пък заблуден добитък. Вместо това слоновете се чувстват като у дома си, така и не разбрали, че тая бариера и за тях важи. Заобикалят я. Но са по-недоверчиви към хората от слоновете в националния парк. Извардват ни в гръб край гьолчето, докато ние се залъгваме с богомолките и клечковидните насекоми полепили се по мрежата на радиатора. Гледаме се доста време, докато мълчаливо си поделяме територии по брега му. Междувременно ни застига двойката англичани с ландровера, с които ске пресичали реката на един и същи ферибот. И те са си пекли месото пред бариерата. А къде ли са сега швейцарците от Най панс? По-късно вечерта ще ни настигат и четири скандинавски русалки (или по-точно – амазонки – предвид уменията им в играта на стрелички).

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван