Африка за ценители

Носорози

Носорози в Ботсвана има само в малкото частно резерватче Кама край тежкоиндустриалното селище Серове. Неочаквано дълъг път до там. Нещо не сме преценили добре разстоянията по картата. Забелязваме силно военно и жандармерийско присъствие по шосето. Учение ли провеждат или преврат ще правят, ще разберем утре от вестниците? Лесно откриваме носорзите току преди залез слънце.

safari20090063khama.jpg

Избираме си място за къмпиране на разумно разстояние от хралупата-кошер на диви пчели. Вали. Пържим наденички под чадър. С пюре и английски боб от консерва. И червено вино от Рида на бодливите свинчета.

Великото прекосяване на Мотлоци

А сме си мислели, че приключенията с наводнения са далече зад гърба ни в Чобе и Мореми и колкото по се приближаваме до Южна Африка, толкова по-лесен ще става пътят. Голяма заблуда! Не сме взели под внимание географията на блока Тули в най-източното ъгълче на Ботсвана и някои сезонни незакономерности. Не случайно и на Родеската железница и се е наложило да го заобиколи. Дъждовете предишната седмица са отнесли преливния мост на река Мотлоци. Но ние това го научаваме късно следобед, току пред самото препятствие. А женският глас на джипиеса настоява да я прекосим, защото лагерът ни е само на 30 км отвъд. А заобикалянето до първия мост нагоре по течението е 180 км по комбинация от асфалтови и черни пътища през селището Бобононг, през което вече сме минавали и не ни се е сторило чак толкова привлекателно, че да повтаряме. А дали пък не можем да пресечем? Нали караме ландровъри? Селяните и пътните работници ни гледат с удивление как изобщо размишляваме по въпроса и лека-полека почват да се трупат да гледат сеир. Никой не е минавал, откакто е отнесен бетонтът. Докарали са фадроми да го оправят, но кога точно, по африкански не е възможно да се предвиди. Тъкмо да се откажем, гледаме каручка с магаренца, прекосява реката без никакви затруднения. Животните затъват до малко над коляното.

Ха! Детска играчка. И тръгваме.

Да, ама не е. Водата е плитка, но пясъкът на дъното е дълбок. Буксувам. Ни напред, ни назад. На помощ се притичват строителите. С дружни усилия на мотора и живата сила съпротивлението на пясъка е преодоляно.

safari20090213mothlotsi.jpg

safari20090214mothlotsi.jpg

Идва ред на П.. Той пренебрегва правило номер 1 на мокрото придвижване – при възможност карай точно в коловозите на миналия преди тебе. Щом той е минал, вероятно ще минеш и ти. На него му се струва, че 2 метра в ляво е по-плитко. Затъва по-дълбоко. Няма мърдане. И бутането е безнадеждно. Вадим въжето на лебедката. Дърпам от отсрещния бряг. Къса се, без колата да мръдне на йота. Но фадромата е наблизо. Предлага помощ с издърпване назад. А защо не напред? Ами вие какво си мислите – и аз не мога да я пресека реката. Тежък съм и затъвам още по дълбоко от вас. С останките от стоманеното въже импровизираме някаква система от възли. Сега пък се оплита в колелата. След дълга поредица гмуркания на няколко доброволци го разплитаме. Фадромата дръпва. Успех.

Ако за успех може да се приеме връщането на колата в изходно положение. Прави втори опит – този път в моите коловози. С подходяща инерция, дух и постоянство успява да прекоси препятствието на свой ход със съвсем малко бутане. Успех?

Условен. Ауспухът пуши бяла пара. Нещо се е намокрило, а не е трябвало. Ако го оставим да работи на място дали няма да изсъхне? Няма. След пет минути двигателят угасва безвъзвратно. И ние се сещаме какво се е „намокрило“. Капачката на резервоара е пробита, а при първия опит беше потънала под повърхността. Резервоарът е пълен с много повече вода, отколкото нафта! Съвсем логично е да спре да работи. Иначе ОПЕК да се е разформировала, още преди да се е основала. Слънцето клони към залез, затова решаваме да се теглим до лагера, а на сутринта да мислим как да се оправяме с процеждане на резервоари. Теглим се, но пътят представлява последователност от бабуни, трапчинки и напречни стръмни деренца, на влизане и излизане от които успяваме да скъсаме и последното въже. Пробваме с простора за пране, който издържа около 2 км, след което ни остават само чаршафите и връзките за обувки. Остават 7 км. П. остава, а аз продължавам до лагера (Тули сафари лодж) да търся съдействие за доизтегляне. Чорбаджията и механиците са някъде далече в полето. Дежури едно бяло момченце, чиято длъжност е „консервационист“. Тоест от него се очаква да е повече специалист по врабци и синигери, нежели шасита и диференциали. Обаче успява да помогне. Изнамира счупен теглич, който захващаме някак си за теглещата кола, а теглената я привързваме към теглича с няколко бабини възли от останките на стоманените въжета. Сработва. Точно по залез се добираме в лоджа, откъдето очакваме да ни посочат нашето място за разпъване на палатки. Но господа, къмпингът не е тук. Вярно, че ние го стопанисваме, но … той се намира от другата страна на реката. Не е имало нужда да се отбивате насам. Шок? Напротив. Добре дошло оправдание да си наемем бунгало и да изкараме една вечер, глезени като бели хора на бели чаршафи. С каварма от импала за вечеря на бели покривки. И червено вино от Стеленбош.

Лимпопо

И ранна утринна разходка сред баобабите и образуванията от ерозирал пясъчник, характеризиращи пейзажа на резервата Тули в контраст в всичко видяно досега.

И животни да искаш! Докато си похапваме мързеливо яйцата и бекончето на закуска, механиците са пресушили резервоара и са го напълнили с чиста нафта. Колата е в изправност. Продължаваме към лагера Малема отвъд реката, като този път минаваме по обиколния път. Имаме цял ден на разположение. На бензостанцията в Бобононг, която е единствена в провинцията, се е струпала опашка и се заговорваме с група бели намусени юноши в джип с открита каросерия с пейки за фотосафарита. Намусени? Ами защото целия тоя обход им се е наложил да го правят в откритата каросерия. Първия си ден в Африка. Не били туристи, ами доброволци-консервационисти от Европа. Добре е, че идват. Балансът в опазването на природата в Африка е много крехък и колкото повече го осъзнаят на място, толкова по-добре.

safari20090066uli.jpg

Надвечер пристигаме и разпъваме палатките под едни много високи дървета с дебела сянка на самия бряг на река Лимпопо. Която някак си сме си представяли, че ще прекосим точно тук на пункта Пойнтс дрифт. На който няма ни мост, ни ферибот, а си е най-обикновен брод. По който колегата Маурицио бил минавал при някакво друго стечение на метеорологичните и хидрологичните обстоятелства с алфа-ромео. Сега е немислимо и с ландровър. Реката би ни отнесла като кибритени кутийки. А колко хитро съм го бил планирал тоя ден да се придвижим по брода до отсрещния бряг, където на територията на Южна Африка се простира националния парк Мапунгубве. От лагер до лагер, както лети гаргата/ибиса, е около 20 км. А сега на нас ни излиза с 400 отгоре, защото най-близкият мост е на Мартин’с дрифт – същият, по който сме влезли в Ботсвана преди две седмица. Всъщност има един наполовина гаргов вариант да се прехвърлим „пеша“ по въжена линия, зарязвайки колите в Ботсвана, но нещо му куца в логистично отношение.

Мапунгубве

Навъртаме си ги 400-те километра, без да мърморим. Даже когато пак ни изненадва не на място поставена бариера срещу шап и пак вадим примусите да си печем надениците и стековете край пътя. Като че ли вечерта нашите хора няма да ни посрещнат с много по-големи количества месо в лагера Чугулу. Нашите хора са приятели от Претория, с които още отпреди седмици съм си чукнал среща в къщичката със сламен покрив, кухня и басейн в сърцето на националния парк Мапунгубве. Месото, което те са донесли стига ще стигне и хартиса за няколко уикенди в буша, но в рамките на хладилника се губи. В хладилника може да влезе цяла крава на собствен ход и ще и е комфортно и ръченица да заиграе. А във фризера може да влезе още една. Предполагам, че това е бивш частен ловджийски лодж, откупен барабар със земята си при разширението на националния парк. Очевидно има още няколко съседни чифлици, с които се водят подобни преговори, за да се окрупни територия с логични граници. Сега е разпокъсана на дребни парцели и от единия в другия дял трябва да се минава отвън оградата по окръжното шосе. Добре дошли в подредена Южна Африка! В Ботсвана една телена ограда не видяхме.

safari20090068mapungubwe.jpg

Приятната изненада е именно този нов дял на парка, където е и къщичката. Релефът е раздвижен и „екотрасето“ за коли, което не е точно път ами поредица от туристически маркировки сред местността, които с прилично добър джип, могат да бъдат проследени, минава през няколко разнообразни природни зони – ерозирали скални пасажи от пясъчник, горички от мопане, гъсталаци от трънки, зеленясали жабурняци, открита савана – всяка с предпочитащите я обитатели.

safari20090236mapungubwe.jpg

Слоновете, които на теория предпочитат от всичко по малко, ги заварихме на мястото с най-ограничена свобода на маневрираме и отстъпление сред скалите. Грижовна мама слон с цял клас слончета в предучилищна възраст! Недвусмислена демонстрация на недоверие към намеренията ни. Нервно. Но и тук с търпение напрежението е свалено и преминаване. Че ни чакат биричките и наденичките. А тоя път имаме и подробно с приключения да се хвалим.

От всичките национални паркове в Южна Африка, UNESCO е приело, че точно най-малкият и най-младият Мапунгубве заслужава да бъде вписан заради изключителните си природно-исторически достойнства с в списъка на световното наследство. Трудно е да ме убедят, че са следвали обективни критерии. Природната среда не е по-различна от толкова много резервати в региона, включително обиколените в рамките на това сафари. Историческият момент е по-важен, макар и нищо на практика да не е останало на място. Доказано е, че тук е била столицата на единствената племенна цивилизация в южноафриканския субконтинент, развила някаква примитивна степен да държавност с управляваща класа и простолюдие, преди европейците да поемат и подредят нещата. Царството на Мапунгубве е пробляснало за по-малко от 100 години през XIII век по християнското летоброене. И е оставило в наследство открито при разкопки на некропола си през 30-те години на XX век златно носорогче, което отдавна е пренесено в музея в Претория. Пита се какво е останало като историческо наследство на самото място, освен хълмът – столица на царството. Не става съвсем ясно. Но пък гледката от хълмовете към слива на Лимпопо и Шаши е класика.

Оттам свиваме покрай баобабите с посока на юг към Претория. С десерт и за обяда, и за сафарито, по африкан(ер)ски в село Олдейс – лукчета с билтонг и дройвурс!

safari20090244alldays.jpg

2009 г.

(бел.ред. Уебсайт на автора: Домосед – сводки и пътеписи )

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван