Автор: Албена Хюбнер
Когато за пръв път посетих Атина, беше люта зима. Според атиняни. Зъзнеха, сгушени в джинсовите си сакенца и сочеха за доказателство 5-милиметровата снежна покривка, задържала се в северните части на града. Слънцето ме приветваше и ми казваше – не ги слушай тези, те не знаят що е студ.
Но някак си усмихнато го правеше, почти по пролетно, и аз се влюбих в града, барабар със слънцето, Акропола и мръсотията. Почувствах се по-у дома от у дома си. Та как да не се влюбиш в място, където през януари улиците са зелени и цветни. А движението не е кой знае колко по-натоварено от това в София, макар местните да твърдят друго.
Градът, с цялата античност която носи внушава респект и някакво странно спокойствие, поне за мен. Макар олющените и неподдържани сгради да не са рядкост, то тези, които съхраняват историята на панелинската цивилизация са внушителни.
Библиотеката
Националната Библиотека на Атина е учредена през 1832 година като „Държавна Библиотека“. Първите „Идеи за създаване на Национална Гръцка Библиотека“ са на елинофила Майер през август 1842 г. Идеята е подета през 1829 година от държавника Йоанис Каподистриас. През 1834 година Библиотеката е преместена в столицата Атина и временно се помещава в сградата на банята, намираща се на територията на древния Ромейски пазар, по-късно бива преместена в църквата „Свети Елефтериос“ и в някои други сгради.
На 16 март 1888 са направени първите копки на модерна нова мраморна библиотека. До 1903 година Библиотеката се помещава в сградата на Университета, след което се премества в собствената си сграда.
Атинският Университет
Националният Университет на Атина е създаден на 3 май 1837 година и първоначално е подслонен в жилището на архитекта Стаматис Клеантис, в североизточната част на Акропола. Бил е първия Университет не само в Гръцката държава, а в цялото източно Средиземноморие. През 1841 г. университетът се премества в нова сграда, проектирана от Кристиан Хансен.
Атинският Парламент
Сградата на Парламента е в стил неокласицизъм, проектирана от архитекта Гертнер. Строи се в периода 1836 – 1840г., след което в продължение на много години е служела за царско жилище. Едва през 1929 година сградата се превръща в Парламент.
Това е едно доста атрактивно местенце за чуждестранните туристи, които се тълпят да наблюдават впечатляващата церемония по смяна на караула. Естествено, най-голямото забавление е снимка с гвардейците. Основно правило обаче е да не се пипат войниците. Иначе, разни веселяци пробват с всякакви маймунджилъци да разконцентрират безупречната им неподвижност. Площадът пред Парламента е пълен с гълъби, които не се плашат от туристите, а дори кацат по раменете ми
Ромейския Пазар
Тук са запазени четири колони от древно-елинската Адрианска библиотека. Естествено, непосредствено до нея има традиционно гръцко каженио т.е. място, където можеш да седнеш да изпиеш една чаша ароматно гръцко кафе, поднесено с чаша вода. Всъщност, в туристическия район е пълно с такива приятни малки кафенета, които носят духа на древна Елада.
Пътят към Акропола е стръмен, но приятен, а самият Акропол се намира в най-горната част на Атина. Самото словосъчетание е изградено от гръцките думи ????-край и ????-град и означават „крепост в края на града“.
В момента Акрополът е исторически паметник, в който и камъните говорят. Всъщност, когато за пръв път стъпих на Акропола, понечих да си взема малко камъче за спомен. Едва навела се и моментално бях спряна от охраната. Обясни ми се, че за това ми действие мога да бъда подведена под съдебна отговорност. Защото наистина там всеки камък има хилядолетна история.
Остави отговор