Ботсвана – Из делтата на Окаванго или най-скъпото блато на света

Автор Ричард Бакстър

Ботсвана се счита от мнозина за перлата в короната на Африка, поне що се отнася до възможностите за наблюдения на диви животни. Това е равнинна, дива и до голяма степен пуста страна, състояща се от солени котловини, пустини и мочурища. По африкански стандарт е считана за икономически и политически успех, със стабилна демокрация, относително добра инфраструктура и функционираща (по западни разбирания) икономика.

Границата между Ботсвана и Замбия е доста странна: може да се премине през един единствен граничен пункт, където река Замбези се прекосява с ферибот. Този пункт също така се ползва и за преминаване в Зимбабве, както и в странно-тясната ивица от Намибия, наричана Ивицата Каприв. На север, Ангола също е много близо.

karta

След като кацнахме в Ботсвана почти веднага се озовахме на границата на националния парк Чобе. Според списание Getaway това е 9-я най-добър дивечов парк в Африка, след Серенгети/ Масаи-Мара, който е на осмо място.

Седейки в бара на доста претенциозно изглеждащата дивечова хижа имахме поглед към река Чобе. В далечината се забелязваше нещо, което ни приличаше на поле пълно с крави. При по-внимателно вглеждане се оказа, че сцената наподобява на момент от праисторическата епоха, където огромни животни равнодушно си пасяха.

20360-Chobe-0_R

Къмпингът ни се намираше доста далеч от главния бар и далеч не беше така комфортен. Трябваше много да внимаваме за маймуните, да не ни отмъкнат храната и ценните вещи. Но въпреки това, големият плюс беше близостта до речния бряг и до пасящите слонове. Точно под бара един хипопотам се показваше от време на  време над водата, след което се гмуркаше отново, за да си почива или за каквото там друго правят хипопотамите под водата.

20366-Our-neighbours-0_R

Решихме да доплатим и да отидем на сутрешно наблюдение на животни. Това се оказа, меко казано, разочароващо преживяване – въпреки че шофьорът/ водачът ни предупреди, че по това време на годината (влажния сезон) всички животни мигрират към солените падини в южните региони на парка. Що се отнася до дивеч, не видяхме почти нищо, освен няколко хипопотама, които си пасяха извън водата. Това се оказа нещо от рода на предупреждения към клиентите, написани с дребен шрифт, а и нещо, което въобще не бе споменато в лъскавите брошури. Разбираемо е, че по време на влажния сезон тревата ще е висока, дърветата ще са разлистени и видимостта ще е слаба. Освен това има прекалено много малки, разпръснати езерца и съответно и животните не са концентрирани на едно место. От всичко това не останаха доволни и група западноевропейски доброволци от Червения кръст, които бяха дошли чак от Йоханесбург, за да наблюдават животни, преди да отлетят по родните си места.

20361-Chobe-0_R

Но въпреки всичко, Чобе имаше един скрит коз – разходка с лодка по залез слънце. Това се включваше в цената и затова всички дойдоха. Чобе е дом на около 60 000 слонове, което на мен лично ми се струва прекалено много. Така мислят и много от защитниците на околната среда, тъй като всъщност слоновете причиняват доста вреди, където и да отидат. Сутринта из равнините нямаше слонове, но около обед те започнаха да се появяват, като по поръчка.

Един от спътниците ми, който беше пътувал най-много от всички ни, по-късно сподели, че вечерната разходка е била един от най-запомнящите се моменти от всичките му пътешествия. Мисля си, че това не е преувеличено. Започнахме, като се приближихме по-близо до група хипопотами, отколкото си мислех, че е възможно. Лодката ни се плъзгаше безшумно само на няколко метра от групата хипопотами, които си играеха, сумтяха, прозяваха и се оглеждаха на всички възможни посоки. Успях да направя страхотни снимки – такива, каквито дотогава бях виждал само по страниците на списанията.

20359-Chobe-0_R 

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван