Братислава, Словакия – един скъпоценен камък на Дунав

Автор: Джейсън Смарт

„Портата на Михаил, Словакия? Не беше ли сниман точно там онзи филм?” попита Джоди, когато й казах, че ще ходим до Словашката столица за двудневна ваканция с приятели. Аз кимнах. Филмът „Хостел” бе станал известен по две причини. Едната бе, безсмисленото насилие,  а другата, че беше разположен около Братислава, според филма – място обитавано от красиви момичета и садистични убийци.

Относително неизвестна на света като цяло, Словакия всъщност е една от най-новите страни на планетата. Получи независимост от съседна Чехия през 1993. А преди това, преди да стане  част от Чехословакия е била част от Унгарската Империя, последствията от което са очевидни в Братислава и до ден днешен.

Къде е Братислава? Повечето хора питаха, когато им кажехме за плановете си. А за тези, които бяха чували за нея, Словакия беше някъде, където не се ходи просто за уикенда. Прага, Талин и Будапеща, да. А не някаква гадна, посткомунистическа територия, пълна с мрачни сгради и без много неща за гледане.

И тогава идва ред на филма. ”Хостел” обрисува Словакия като неприветлива, бедна страна, пълна с проститутки и смахнати престъпници. Не смекчи обстоятелствата и фактът, че филмът бе сниман в околностите на Прага. Толкова възмутени били в Словашката комисия по туризъм, че предложили на Ели Рот, режисьора на филма да посети страната им  така че да се убеди сам, колко невярно е обрисувал нещата. Рот отказал поканата.

Но това, което аз знаех за Словакия звучеше идеално. Евтино, фактически без престъпност и с малък, добре запазен стар град, Братислава изглеждаше перфектното място за друг бърз градски тур в сърцето на Европа. И само на два часа път със самолет от Обединеното Кралство, кое би могло да бъде по-добре?

В нашата първа сутрин в словашката столица, Фил, Йон, Майкъл и аз започнахме деня ведро и рано. Започнахме обиколката си от „Портата на Михаил” – единствената останала от средновековието порта от укрепленията на Стария град. Днес, кулата над нея приютява изложба от оръжия от бурното минало на Братислава. Същинската порта е в основата на кулата, която посетихме при нашето културно търсене.

Следващото качване беше до катедралата на Св. Мартин, най-голямата църква в града. По време на  унгарската власт, там са били короновани 11 крале. Върхът й също е част от градските укрепления. Днес в сградата се извършват реставрации. Силните вибрации от близкото шосе бяха оказали влиянието си върху средновековната сграда.

„По дяволите!”, възкликна Фил. „Ужасно горещо е!”

Беше прав. Юлските температури достигаха до над 30 градуса и Източна Европа преживяваше едни от най-горещите дни пред последните десетилетия. Но това си имаше някои предимства. Повечето млади словачки носеха къси поли. А те бяха навсякъде. Трябваше да има нещо във водата, което да е причинило такова струпване на красота в такава малка област. Ние четиримата буквално не можехме да повярваме на очите си.

За да охладим страстите решихме да тръгнем към централния площад, за да пием по нещо. По пътя видяхме една от специалните хумористични бронзови статуи, които бяха пръснати из Стария град. Името й беше Кумил. Всъщност тя е на по–малко от 10 години, но вече е станала фаворит за туристите. В момента има три теории защо е там. Първата е, че той е бил нещо като перверзник и е обичал да гледа под полите на младите жени. Втората е, че е бил работник в канализацията по време на втората световна война и се е скрил под земята, за да избяга от бомбардировките. След края на войната той е излязъл навън, с което се обяснява самодоволната му усмивка. А третата теория е, че е бил партизански лидер, който се е борил против руснаците. Всичко това звучи достоверно, но никой не знае със сигурност дали някоя от тези теории е вярна.

Привлекателният централен площад е сърцето на стара Братислава. В центъра се намира фонтанът Роланд, издигнат в чест на известен рицар от града. Интересно е, обаче, че мъжът на върха не е Роланд, а Максимилиан Втори, първият унгарски крал, който бил коронован в Братислава. Вечер районът около фонтана става сцена за многобройни улични артисти, жонгльори, джаз музиканти и танцьори.

Точно срещу фонтана се намираше друга бронзова статуя, която изобразява войник на Наполеон, почиващ си на градска пейка. През 1809 година армията на Наполеон обгражда града, а след това го превзема. Присъствието на една такава статуя, която да напомня за тези събития ни се стори странно. Но въпреки това статуята изглеждаше добре и ние не пропуснахме да се снимаме с нея.

По протежение на западния край на площада се издигаше старото кметство, което датира от 13-ти век. През различните епохи сградата е претърпяла множество реконструкции и добавяния в различни архитектурни стилове. Странно изглеждаше оръдейното гюле, което бе поставено на предната стена като напомняне за атаката на Наполеон от 1809г.

За да се изкачим на кулата на кметството влязохме в Историческия музей на Братислава. Екскурзоводките ни разведоха наоколо, като ни обясняваха на словашки да не правим снимки. Разгледахме разни древни керамики, монети, ръкописи и други, преди да ни бъде показан входа към стълбището на кулата. Гледката от върха беше забележителна. След като си поехме дъх се спуснахме долу в тъмницата. Първото, което видяхме бяха средновековни килии и ями. След това разгледахме зловещите съоръжения за мъчения.

Из цялата стая имаше картини на хора, които бяха измъчвани, рязани, разпъвани. Зачудихме се колко дълго човек може да издържи на такива мъчения. „Не съм сигурен, каза Майкъл, „но по време на френската революция някой си направил експеримент колко дълго една отрязана глава може да осъзнава какво се случва наоколо. Оказало се, че почти половин минута. Имайте предвид, че според записките, които били водени в този момент човекът, който правел експеримента трябвало да удря шамари на главата, за да държи очите й отворени.”

„О боже”, възкликна Фил, имам нужда от малко свеж въздух.

Следващия обект, който посетихме беше дворецът на Архиепископа и се намираше точно зад Кметството. Тази великолепна розова сграда била построена през 1781 и служила за зимна резиденция на архиепископа на Унгария Йозеп Батиани. Тук Наполеон и император Франсис Първи подписват мирния договор от Пресбърг през 1805 г., след победата на французите над австрийците. Договорът фактически слага край на Свещената Римска империя. Днес дворецът се използва като музей за картини и гоблени. Тук се намира и известната Огледална зала, където всъщност е бил подписан договорът.

След това посетихме църквата Св. Елизабет, по-известна под името Синята църква. Построена е в началото на 20-ти век, в памет на Елизабет, дъщерята на един унгарски крал. Вътрешността й беше също толкова изумителна, изцяло синя. Елизабет била родена през 1207 г. и е най-известната светица в Братислава. Тя се грижела за болните и нуждаещите се в стария град и дори превърнала замъка си в болница – за голямо неодобрение на семейството си. Веднъж съпругът й принц Луи Тюрингийски я хванал да носи нещо скрито под престилката си и поискал да види какво е то, като бил убеден, че тя отново носи храна за бедните. „Това са само рози”, казала Елизабет, въпреки че подозренията на съпруга й били верни. Тъй като нямала друг избор й се наложило да разкрие съдържанието на престилката. И тогава се случило чудо – хлябът, който криела се бил превърнал в червени рози и така се родила легендата.

След като хапнахме се отправихме към замъка Братислава. Той бил построен през 1430г. и бил дострояван с укрепления до 1761 г., когато бил превърнат в палат. За съжаление след това му тръгнало на зле – имало голям пожар през 1811 г., по-късно бил бомбардиран по време на Втората Световна Война. Едва през 1953 г. замъкът бил реконструиран и възвърнал предишното си великолепие. Днес тук се помещава Националният Музей на Словакия.

От бойниците на замъка се разкрива прекрасна гледка към Стария град. След като разгледахме и вътрешния двор решихме, че имаме нужда да се освежим – жегата наистина ставаше непоносима. Отправихме се към Дунав, където се надявахме да е по-хладно. През летните месеци туристите често правят екскурзия с кораб по Дунав до Виена. Това отнема само около час. Ако имахме време можехме и ние да постъпим така, но вместо това се разходихме по Новия мост към ресторант НЛО. Построен през 70-те години сега той е модерен ресторант, от където се открива невероятна гледка към Братислава.

„Тоалетните са много интересни”, отбеляза Майкъл след като се върна с кисела усмивка. Отидох да ги проуча. Трите писоара всъщност бяха кофи, от които излизаха тръби. А и прозорците бяха за отбелязване. Въпреки че предлагаха възхитителна гледка към Южна Братислава те бяха толкова големи, че не можех да се отърся от мисълта, че ако някой поискаше можеше с бинокъл да ме наблюдава докато си върша работата. Отидох малко настрани до една преграда, където тоалетната чиния беше стандартна. След като си свалих панталоните „такелажът” ми стана видим за света отдолу. Не беше най-приятната ситуация, в която човек може да си върши работата, си помислих.

Вечерта разсъждавахме върху пътешествието си. Общото мнение беше, че си бяхме прекарали много добре. А най-хубавото от всичко беше липсата на масов туризъм. Нямаше никакви простаци никъде, градът беше много спокоен. А и нито веднъж не чухме пиянско викане на англичанин, който е на ваканция. Филмът „Хостел”, пресъздава обстановката изцяло погрешно. Ниските цени, средновековните сгради, качествената храна и още много други фактори вероятно скоро ще направят Братислава една от топ туристически дестинации в Източна Европа. Нещо, което тя напълно заслужава.