Бразилия – случайно или не

Случайно или не на 12.12.2012 в 12 часа с 12 часов полет Лондон-Рио де Жанейро, се отправих към ново пътешествие, към напълно нов за мен континент. Кацам късно вечерта, около 22:22 и малко се притеснявам как ще се придвижа с багажа по това време. Чувала бях какви ли не истории за престъпността в Рио. Настроението ми веднага се променя, когато от вратата ме посрещат с познати индийски песни и весела кришнарска музика. Чака ме и Бруно- хостът ми в Рио от каучсърфинг. „Довел съм приятели да те посрещнат“- пошегува се той, но всъщност се оказа, че в самолета ми е имало известен индийски гуру.

Бруно живее далече от центъра, но предвижването с автобус е сравнително лесно и всеки ден заедно обикаляме града. Още първият ден съм влюбена в Рио. Не обичам големите градове, но тук определено бих останала да живея. Плажове, планини, джунгли, животни, весели хора и много алтернативно изкуство. След снежната Европа няма търпение да се потопя в океана и първият ден обикаляме плажовете и разбира се известните Копакабана и Ипанема. В делничен ден е спокойно, няма много хора. На втория ден се забиваме дълбоко в джунглата, Тижука форест. Да, джунгла в центъра на града, при това пълна с живот. Видяхме маймуни, костенурки, птици, змия и един уплашен броненосец тичаше по пътеката и едва не се блъсна в мен. За пръв път виждах такова животно и то в града!

img_1140.jpg

img_0860.jpg

Иначе Рио е ужасно скъпо, даже бананите са по-скъпи от Европа. Добре, че е Бруно, че можем да си готвим вкъщи. Освен плодове се яде ориз, боб и маньока. Бруно е вегетарианец, но повечето бразилци ядат много месо. Най-вкусното нещо в Бразилия несъмнено е асаи – плод от Амазония, който обикновено се яде във вид на сладолед, понякога с банани и мюсли.

Атмосферата е много споко и за миг не съм се почувствала застрашена. Не знам дали е късмет, но всичките митове и ужасяващи истории за Рио се разбиха в позитивно и красиво изживяване. Обичам този град!

img_1152.jpg

img_1025.jpg

Графитите са навсякъде и някои от тях наистина внушителни. Градът е пълен с улично изкуство, постоянно се случва нещо интересно. С Бруно отидохме два пъти на контактни импровизации. Първият път беше специален 4-часов джем с много хора и много силна енергия. Интересно е, че почти няма бразилец без татуировка, някои от които доста неуспешни.

gopr2911.jpg

Вечерта градът никога не спи. Дори в отдалечените квартали хората пият кайшаса и танцуват самба по цяла нощ. Кайшасата е местният алкохол, който на фона на всичко останало е ужасно евтин. Два литра кайшаса са колкото кило банани! Явно е по-евтино да пиеш, отколкото да ядеш тук. Иначе всички пият кафе постоянно, нещо като чаят в Индия. Поне кафето е евтино и на много  бензиностанции и супермаркети е безплатно. Проблемът е, че е толкова сладко, че направо горчи. Въобще бразилците сериозно прекаляват със захарта и солта.

gopr2694.jpg

img_1950.jpg

Един отговор

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван