Автор Виолета Софрониева, снимки автор и Румяна Иванова
петък, 01 декември 2006
С риск да бъда обвинена в пристрастност към религията на Мохамед, искам съвсем накратко да спомена и още няколко мюсюлмански храма, които я възхваляват. И не защото става дума за прозаични религиозни обекти. Не, те не са обикновени исторически или архитектурни сгради. Те са действащи и днес образци на ислямската архитектура и изкуство. И покоряват с красотата си. Съвпадение ли е, че "ислям" означава "покорност"?
Нашето бих казал много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до Будапеща и Прага със стария москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, човешко съсловие.
Автор Виолета Софрониева, снимки автор и Румяна Иванова
понеделник, 20 ноември 2006
Никой, посетил поне веднъж Истанбул, не би забравил онова смесено чувство от възторг, удивление, страхопочитание и преклонение, което го обзема при вида на джамията "Султан Ахмед". Това е официалното й название. Населението я нарича "Ахмедие", а туристите - "Синята джамия".
Автор Виолета Софрониева, снимки: автор, Румяна Иванова, Невена Тончева, Борис Петров
четвъртък, 16 ноември 2006
От древността до днес много е изписано и разказано за Истанбул. Но знаете ли истината каква е? Докато не го видите с очите си и не почувствате атмосферата му, няма да повярвате, че Цариград наистина е „царски град”! А видите ли го веднъж, непременно ще ви се иска да се върнете пак. И пак...
Автор Юли Пишев, снимки Невена Тончева, Вяра Златева
петък, 10 ноември 2006
В пролуката почивни дни от 6-10 септември се качих на Хондата, забърсах една супер блондинка (която неслучайно ми се пада и съпруга) и отпраших към морето с крайна цел Дуранкулак. Това беше едно от най-вълнуващите ми пътувания към морето. Още по-вълнуващо беше връщането, но за това – друг разказ.
„Колко ще ни струва до Стария Град” попитах таксиметровия шофьор, мъж на средна възраст, който беше паркирал пред малкия терминал на Международно Летище Вилнюс. „Четиридесет лита”, дойде бързият отговор. Очите му, забелязах, не потрепнаха и за миг. Четиридесет лита е приблизително осем британски лири – прекалено много за петнайсет минутно пътуване до града. Реших да се пазаря. До мен Джоди облещи очи, уверена че това няма да свърши добре.
Често пъти в годината, когато нервите ми дойдат повечко, ми се иска да отида в някое пусто място, без каквито и да било хора и емоции, компютри, телефони др., където въздухът да е чист и се диша лесно, в пряк и преносен смисъл...Е, това лято имахме възможността да направим нещо подобно...
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
С риск да бъда обвинена в пристрастност към религията на Мохамед, искам съвсем накратко да спомена и още няколко мюсюлмански храма, които я възхваляват. И не защото става дума за прозаични религиозни обекти. Не, те не са обикновени исторически или архитектурни сгради. Те са действащи и днес образци на ислямската архитектура и изкуство. И покоряват с красотата си. Съвпадение ли е, че "ислям" означава "покорност"?
Нашето бих казал много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до Будапеща и Прага със стария москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, човешко съсловие.
Никой, посетил поне веднъж Истанбул, не би забравил онова смесено чувство от възторг, удивление, страхопочитание и преклонение, което го обзема при вида на джамията "Султан Ахмед". Това е официалното й название. Населението я нарича "Ахмедие", а туристите - "Синята джамия".
От древността до днес много е изписано и разказано за Истанбул. Но знаете ли истината каква е? Докато не го видите с очите си и не почувствате атмосферата му, няма да повярвате, че Цариград наистина е „царски град”! А видите ли го веднъж, непременно ще ви се иска да се върнете пак. И пак...
В пролуката почивни дни от 6-10 септември се качих на Хондата, забърсах една супер блондинка (която неслучайно ми се пада и съпруга) и отпраших към морето с крайна цел Дуранкулак. Това беше едно от най-вълнуващите ми пътувания към морето. Още по-вълнуващо беше връщането, но за това – друг разказ.
„Колко ще ни струва до Стария Град” попитах таксиметровия шофьор, мъж на средна възраст, който беше паркирал пред малкия терминал на Международно Летище Вилнюс. „Четиридесет лита”, дойде бързият отговор. Очите му, забелязах, не потрепнаха и за миг. Четиридесет лита е приблизително осем британски лири – прекалено много за петнайсет минутно пътуване до града. Реших да се пазаря. До мен Джоди облещи очи, уверена че това няма да свърши добре. 
Често пъти в годината, когато нервите ми дойдат повечко, ми се иска да отида в някое пусто място, без каквито и да било хора и емоции, компютри, телефони др., където въздухът да е чист и се диша лесно, в пряк и преносен смисъл...Е, това лято имахме възможността да направим нещо подобно... 
