Петра… едно място, където моментално започваш да се чувстваш отново като дете. Това е нещо, за което винаги си мечтал – да бъдеш изследовател и да намериш изгубен град (сигурен съм, че „Индиана Джоунс и Последният Кръстоносен Поход” е помогнал за това!). Петра, е точно това, изгубен древен град, издълбан в скалите.
„Какво можеш да направиш, когато си във влак и дойде цунами?” Седяхме на откритата площадка между вагоните на движещият се бавно експрес от Матара до Коломбо, горещият бриз ни галеше по лицата, а слънцето се спускаше зад палмите на хоризонта. Недалеко, зад скелетите на някогашните солидни къщи, отвъд временните лагери с палатки и белеещите се новоиздигнати надгробни камъни, беше морето, на не повече от 200 метра.
Дължа запознанството си с Каролина на модерните технологии – събраха ни Интернет и общата любов към литературата. Тя охотно прие да ми погостува. Така едно хубаво лято обиколихме България и на раздяла тя ме покани да посетя родния й Краков, веднага щом реша.
По-малко от 2 месеца след нашата екскурзия до Латвия, Джоди и аз бяхме в Краков, вторият по големина полски град.
Въпреки, че беше втората страна по време на нашата обиколка на страните от Източния блок, всъщност беше резервирана по-рано. Мой приятел ми беше препоръчал хотел в стария краковски еврейски квартал (място, използвано от Стивън Спилбърг за някои от сцените на хитовия му филм ”Списъкът на Шиндлер”) и ми бе казал, че Краков е забележително място за туризъм.
Започвам да пиша почти веднага след завръщането ни у дома, макар за себе си да знам, че преживяното и видяното трябва малко да поотлежат, пишаи с ясната мисъл, че не всичко може да се опише; има неща, които не се поддават на слова. Но те остават в спомените дълго и дори неща, които не подозираш, че си видял, се връщат в паметта едва когато ги напуснеш.
Всеки път си задавам този въпрос, но така и не намирам верния отговор, дори и в самия град. Чувала съм, че името Хисар идва от турски език – крепост...
Петра
„Какво можеш да направиш, когато си във влак и дойде цунами?” Седяхме на откритата площадка между вагоните на движещият се бавно експрес от Матара до Коломбо, горещият бриз ни галеше по лицата, а слънцето се спускаше зад палмите на хоризонта. Недалеко, зад скелетите на някогашните солидни къщи, отвъд временните лагери с палатки и белеещите се новоиздигнати надгробни камъни, беше морето, на не повече от 200 метра.
Дължа запознанството си с Каролина на модерните технологии – събраха ни Интернет и общата любов към литературата. Тя охотно прие да ми погостува. Така едно хубаво лято обиколихме България и на раздяла тя ме покани да посетя родния й Краков, веднага щом реша. 
„Хора и улици, град като град...” 
По-малко от 2 месеца след нашата екскурзия до Латвия, Джоди и аз бяхме в Краков, вторият по големина полски град. 
Започвам да пиша почти веднага след завръщането ни у дома, макар за себе си да знам, че преживяното и видяното трябва малко да поотлежат, пиша
Всеки път си задавам този въпрос, но така и не намирам верния отговор, дори и в самия град. Чувала съм, че името Хисар идва от турски език – крепост...
gmail.com
