Любимите места в България са много. Накъдето и да „хванеш пътя” неминуемо стигаш до някое приказно местенце, за което, някой някога ти е разказвал, канел си се да го посетиш, но все не е оставало време. И в някой мрачен ден решен да избягаш поне за малко, прелистваш спомените си и потегляш.

Един слънчев ден, бидейки на море, решаваме да се разходим с корабче по Ропотамо (обектът е близо до ММЦ Приморско, но все пак трябва да сте с кола).

Село Врачеш се намира на 4 км югозападно от Ботевград. Минава се през града и се излиза покрай стадиона. В селото голямата социалистическа кръчма в центъра сервира страхотни ребра (да не повярваш).

Ако искате да се докоснете до духа на изминали времена, да се събуждате сутрин от звъна на чанове и тюмбелеци, от блеенето на овце и кози, от мучането на крави или от кукуригането на петли, приветстващи изгрева на слънцето, то някое китно родопско селце би ви очаровало. Отидете ли в някое такова селце, ще се докоснете до традициите и ежедневието на местните хора.

От 8 до 12 март 2006г. в германската столица Берлин се проведе 40 - то юбилейно издание на туристическата борса  ITB Берлин. Това бе и поводът за пътуването.

Често се изправям пред следната ситуация: Намирам се на място, което ме впечатлява. Решавам че това е Мястото – тук, на момента и завинаги. Няма как да има по-красиво кътче. В това съм убедена и готова да споря, до момента, в който не се озова някъде другаде. Където (отново) затаявам дъх. И се изумявам, как всичките красиви места са несравними едно с друго. И всяко е със своето неповторимо очарование.