Често пъти в годината, когато нервите ми дойдат повечко, ми се иска да отида в някое пусто място, без каквито и да било хора и емоции, компютри, телефони др., където въздухът да е чист и се диша лесно, в пряк и преносен смисъл...Е, това лято имахме възможността да направим нещо подобно...
Въпреки че Гърция е наша съседка, а и вече без никакъв проблем можеш да преминеш границата, не знам защо, нямах голям мерак да я посетя. Какво толкова пък, мислех си: балканска страна, сходни нрави, еднаква религия, а от древната й култура са останали само камък връз камък... Може би природата, морето? Но и ние си имаме даже по-хубави планини, море! Хем то ми е само на 15 мин. от вкъщи - живея във Варна. И се размечтах за далееечни и екзотични места.
До какво хубаво може да доведе гледането на телевизия? Нищо! Ето за какво става въпрос:
На 08.07.2005 г. по БТВ даваха едно репортажче, на един от водещите на новинарската емисия, в което той разказваше за един свой поход из Стара планина. Самото наличие на думите поход и планина в един репортаж означава, че вече сме заинтригувани. Но кои сме ние: аз и колегите ми - уморено отпуснати след поредната тренировка пред телевизора в служебната ни стая.
За Залцкамергут казват, че е най-красивата част на Австрия. Името му "солените камери" е свързано с добива на планинска сол, наслоила се в продължение на милиони години по Алпите. В долините на Залцкамергут, заобградени от могъщи алпийски върхове, изпъстрени от кристално чисти езера (76 на брой), пресечени от причудливите форми на реките, човек има чувството, че часовникът тик-така по-бавно. Бързината, динамиката, трескавостта отстъпват място на възхищението, насладата и спокойствието.
Незнам ходили ли сте някога в Котел? Аз, да си призная, не бях, но винаги има първи път – нали? Наш приятел, чужденец, си бе купил къща там и ни покани, беше ми интересно с какво го е привлякло точно това място. Що се отнася до пътуването с автобус – може да се пробвате от време на време, може да е забавно, нищо, че ще бъдете може би единствените там тръгнали с цел туризъм.
В ранния слънчев и топъл следобед на 02.05.2006 г. завъртях контактния ключ, стартерът изжужа и двигателят на голфчето ми замърка кротко, готово да ме понесе към една моя детска мечта.
„Блед*? Това звучи малко страховито”, каза Джоди, когато за първи път предложих да посетим това малко градче в Словения, най-северната от бившите югославски републики. Седяхме до басейна в Пореч, Хърватска и току що бях открил, че има организирана екскурзия с автобус от хотела ни до алпийския град Блед. „Знам, но това място изглежда невероятно. А и е наистина близо до Хърватска,” отговорих й. „Има езеро и замък до езерото. Изглеждат наистина прилично.”
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида