По-малко от 2 месеца след нашата екскурзия до Латвия, Джоди и аз бяхме в Краков, вторият по големина полски град.
Въпреки, че беше втората страна по време на нашата обиколка на страните от Източния блок, всъщност беше резервирана по-рано. Мой приятел ми беше препоръчал хотел в стария краковски еврейски квартал (място, използвано от Стивън Спилбърг за някои от сцените на хитовия му филм ”Списъкът на Шиндлер”) и ми бе казал, че Краков е забележително място за туризъм.
Започвам да пиша почти веднага след завръщането ни у дома, макар за себе си да знам, че преживяното и видяното трябва малко да поотлежат, пишаи с ясната мисъл, че не всичко може да се опише; има неща, които не се поддават на слова. Но те остават в спомените дълго и дори неща, които не подозираш, че си видял, се връщат в паметта едва когато ги напуснеш.
Всеки път си задавам този въпрос, но така и не намирам верния отговор, дори и в самия град. Чувала съм, че името Хисар идва от турски език – крепост...
Оженихме се в края на август, когато лятото (и ваканцията) вече наближаваха края си.Лека носталгия. Сватбата беше в България, шумотевицата отмина и стана време да потегляме обратно. Но не заедно със съпруга ми, а поотделно, той към Страсбург, на работа, аз към Люксембург, да си довърша стажа в Съда на европейските общности. С две думи – нямаше нищо романтично в нашия подход!
„Къде по дяволите е Рига?” Това беше първото нещо, което Джоди ми каза, когато предложих да отскочим за два дни до латвийската столица. ”И поради каква причина трябва да ходя там?”, беше второто. Аз бях подготвен и за двата въпроса. ”Рига е столицата на Латвия. Близо до Русия е. И аз...”
„Русия!”, възкликна Джоди, скептично настроена.”Искаш да отида в Русия през февруари! В никакъв случай. Няма да ходя в гадната Русия.”
Аз се засмях очакващ точно този отговор. ”Виж, Латвия не е Русия, Джоди”. Само е близо до нея. Изглежда съвсем ...
Ако имах познат, може би приятел, който идва рядко в Пловдив, и то по съвсем тривиални поводи - да хапне нещо, което приготвят вкусно в тукашните ресторантчета, да се види набързо с някого... Бих замислила да му покажа, че в Пловдив си струва да дойде и просто така - да се поразходи, да го разгледа, да види града отблизо. Тук има какво да се види, а той - щом е мой приятел, сигурно умее да цени красивото.
Обичам онези места, на които където и да погледнеш, дълго не отместваш очи, където небето описва планината и после слиза на земята. Там не се чувстваш никога сам и винаги си пълен с вяра.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида