Красотите
на нашата родина са необятни, имаме си море, планини, тучни зелени равнини,
езера, реки, красиви горски масиви. Все природни красоти, вдъхновявали редица
творци да възкликнат, да провокира техния творчески потенциал вербализиран на
стотици страници посветени на българската природа. Моето пътешествие днес е в
едно кътче в северозападна България, където е живял Иван Вазов и възкликнал; „Ах,
каква чудна природа тука, в това непознато райче". Ще се отправим към Берковския
балкан.
С какво
точно е известна Финландия? На първо място, с това че е домът на Дядо Коледа,
който си отглежда елените в студа, в северната част на страната. След това
трябва да споменем пилотите от Формула 1, Мика Хакинен и Кими Райконен. А и да
не забравяме фирмата Нокия. Не е зле, като за най-рядко
населената държава в Европейския съюз.
Малкото,
романтично пътешествие започна от една реклама. Всъщност от реклами по
телевизията направо ми е писнало. Тъкмо се заплита някоя любовна, криминална
история и чат- реклами! Направо увисваш във въздуха... Всяка реклама ти
подчертава колко нещастен, грозен и тъп си и трябва да си купиш кола или
еди-какво си, за да си щастлив, да се мажеш с еди-какво си, за да си красив. Аз
пък съм убедена, че всеки човек без изключение е красив, единствен и
неповторим, че щастието и радостта са вътре в човека и не идват от вън.
При население от 9 милиона Португалия приема за година 9
милиона туристи. В повечето случаи те си тръгват с планове за следващото
посещение.
Най-западната точка на Европа- Кабо да Рока, е сред притегателните
места за всеки уважаващ себе си пътешественик. Пътят до там вече е известен на
все повече българи, уверява водачката ми в Португалия- Гергана от Карнобат.
Установила се в Лисабон преди 11 години и е убедена, че няма да се върне в
родината заради неуредици, лошо здравеопазване и несигурност. Все по-често има
заявки да посреща сънародници- заможни ценители на екзотични уикенди,
младоженци и групи.
В
неделното утро слънчевите лъчи прогонват не само няколкото облачета по
небосвода, а и леко подтиснатото ми настроение. Невероятно
топъл ноемврийски ден.Завладява ме мисълта бързо да се измъкна навън,да се
слея с лъчезарно усмихнатото слънце,да побродя по непознати
пътеки и местности.Помислено-направено."Накъде?" - усмихнато
ме пита Джозеф.Без колебание и с абсолютна сигурност изстрелвам топчето
- за Залцбург.Грабваме горна дрешка и вече сме на път.
Едно запознанство с
членове на Тракийската организация ни отведе в Беломорска Тракия. Предстоеше да
се спуснем по поречието на Марица и да посетим Орестиада,Димотика,Суфли,Фере,Александрополис и родното място на
Капитан Петко войвода - Доган Хисар. Очертаваше се възможност и за плаж, така
че защо да не открием сезона?
Когато
през пролетта разбрах, че ще отида в Констанц на брега на едноименното езеро
(тук ще използвам името му на немски - Бодензее), не знаех почти нищо за града
и живописната му околност. Чувал бях само, че езерото е голямо, а в
университета е защитил докторската си дисертация покойният сръбски премиер Зоран
Джинджич. Въоръжен с тези минимални познания, следователно чист откъм
предразсъдъци и очаквания, през май пристигнах в Констанц (местните го
произнасят Конщанц, което е фонетически по-правилно), за да открия едно от най-красивите
кътчета в Германия.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
