Мислех, че с времето впечатленията ми от пребиваването в Корея ще улегнат някак, ще се избистрят и подредят от само себе си. Вярвах, че това ще го направи моето подсъзнание, без да тревожи и натоварва съзнанието ми, но пропуснах една съществена подробност. Дори и да беше така, дори и да е станало така - всички тези впечатления и мисли да са кристализирали и да са се наместили хармонично, то това пък е останало в подсъзнанието ми, поотрупано и труднодостъпно, практически неизползваемо. А в съзнанието ми - безброй разхвърляни детайли за един свят далече във времето, далече в пространството, далече в културата...

"O Angliya, Angliya... London, London..."

На летището във Варна, сред група на модерни баби и дядовци – европейци и няколко млади семейства с малки /но възпитани/ деца, чака полет за Германия, или по-точно за Тюрингия, една българка! Че е по-добре да казвам Тюрингия вместо Германия, разбрах чак в Ерфурт, столицата на тази германска земя. Но нали е важно всичко да си заеме мястото още от началото!

Алма-Ата. Тук сме в блиц командировка за два дни и сме напълно наясно, че едва ли ще имаме възможност да разгледаме кой знае какво. Затова е толкова приятна изненадата, поднесена от нашите изключително любезни домакини, които успяват да вместят в програмата ни една кратка екскурзия в планината.