За начало: в Wikipedia има много изчерпателна статия за Корфу. География, история, археология… това са все теми, по които няма да пиша, защото има толкова много информация по мрежата, че наистина няма смисъл да я дублирам. Ще се съсредоточа върху много по-практични теми. Като “Как се стига до там?”, “Къде да отседна”, “Кои местни ястия да пробвам?” и т. н.

Опитните планинари казват, че ако искаш да изкачиш Мусала, най-подходящия месец бил юли. И въпреки че се чувствам по-близо до автотуристите, отколкото до истинските покорители на върховете, прегърнах идеята за покоряването на най-високия връх на Балканите.

Хубавото на лятото е, че денят е дълъг и могат да се свършат много неща. Използваме този факт и в петък вечер, след работа, вече товарим колата. Е, оказва се, че сме прекалили малко с багажа и хората, не сме всички в най-удобна позиция за път, но пък е по-забавно – дори чантата с домати успяваме да съберем...

Както много пъти се казва, най-хубавите почивни дни са непланираните. И така, потеглихме в 9 ч. сутринта към пещерата Съевата дупка под лъчите на все още щадящото ни юлско слънце.

Тръгваме на неколкочасова разходка извън Пловдив. Тъй като повечето от местата наоколо са ни до болка познати търсим нещо ново – ново предизвикателство. След дълго съвещаване решаваме, че едно такова място би могло да се окаже единственият манастир в България, намиращ се в равнината – Араповският.

„Е, е, е, е - и замирисва на море”... Две години не бяхме ходили на море – което, от където и да го погледнеш си е твърде дълго време. Така че да вземем решение да тръгнем никак не ни бе трудно. Още повече, че и времето бе повече от подходящо – тотална градска жега.