03.30 часа - алармата на GSM-а звъни. Навън е тъмно и ужасно рано. Ставам трудно, чудейки се защо по дяволите трябва да ставам. Изведнъж имам проблясък - днес заминавам за Лисабон и трябва да хвана самолет от аерогарата в 6.05 часа. Е, няма как - хващам багажа, викам такси и ето ме на летището.
Най-добрите приятели на семейството ми са египетски християни. Близки сме от 80-те години на миналия век, когато живеехме в Алжир, където родителите ни работеха като чуждестранни преподаватели и бяха колеги в едно и също училище, а аз учех с децата им във френски лицей. Получихме покана за сватба- от двете дъщери се женеше по-малката.
Призмата за възприятие на всеки един от нас е различна и може би затова е толкова интересно да "видим" едни и същи места през очите на другите - за да открием останалото, невидяно и нечуто, без да налагаме правила и констатации... това ми се ще да постигна с текста, който следва - за един град толкова непознат, толкова неразбиран и неоценен, поглеждайки на него от малко по-различен ъгъл, далеч от класическите туристически брошури.
Хърватска е една очарователна страна - подобно на всяка очарователна жена, тя е издокарана на външен вид, леко резервирана е, изглежда чудесно и е много добре поддържана.
Около 200 километра дължина, на които се намират между 12 и 16 милиона население...! Това е Истанбул – икономическата столица на Република Турция и древната византийска столица на “ойкуменето” - цивилизованият свят през Ранното средновековие.
Противно на традицията да прекараме времето си само по морските курорти, решихме да отдадем значимото внимание и на места, за които не се чува много. Номер едно в плана ни беше Дуранкулашкото езеро, незнайно защо обозначено в пътната карта на България, като Дуранкулашкото блато.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида