Дунав е дълъг 2850 км и през първата една трета от своето пътешествие към Черно море се вие през красиви германски селца и приказни замъци. Дунав обаче е и транспортен коридор, свързващ Северно с Черно море, посредством изкуствено изградения Дунав-канал, както и основен хабитат за множество застрашени животински видове.

На Арланда, летището на Стокхолм, слизаме от самолета и студът ни сграбчва с вкочанените си пръсти след 25-градусовата жега вътре. Не че температурата е толкова ниска, а всичко е заради вятъра. Построен на 14 острова, градът е заобиколен от вода и въздушните маси се преместват над него ту от Балтийско море към езерото Меларен, ту обратно. В ушите ми засвирва пронизително северният вятър. Защо ли ми трябваше да идвам през зимата?

Първият път, когато стъпих на летището в Мали бе 23 часа – тъмно и наоколо имаше само чернокожи. Трябваше да чакам един час пред митницата за печат. Бях притеснена от факта, че един от чернокожите ми взе паспорта, казвайки, че е познат на моята приятелка и по-бързо ще ме преведе през митницата. Трябва да си призная – мислех си, че ще бъда отвлечена, но всичко мина благополучно.

Ботсвана се счита от мнозина за перлата в короната на Африка, поне що се отнася до възможностите за наблюдения на диви животни. Това е равнинна, дива и до голяма степен пуста страна, състояща се от солени котловини, пустини и мочурища. По африкански стандарт е считана за икономически и политически успех, със стабилна демокрация, относително добра инфраструктура и функционираща (по западни разбирания) икономика.