Много обичам да казвам, че България навсякъде е красива, но в Родопите е впечатляваща. Всеки път когато ги посещавам, се сещам как не успявам да намеря по-точно описание. Впечатляваща с красота, с пъстрота, с гостоприемство. Навсякъде.
Най-сетне дойде и моят ред да ме запратят в Сиера Леоне. Казвам "най-сетне", а всъщност никак не ми се ходеше... Какво ли не бях чула от колегите си, вече били там...
Казаха ни да заобиколим зад културния дом и покрай реката, от лявата страна – нагоре по пътя. Стигнахме до разклона, минахме от там два или три пъти, но се ориентирахме. Така започна пътешествието ни до село Делчево над сгушения Гоце Делчев.
И в България има места посветени на бога на Слънцето. Великият Амон-Ра, вероятно под друго име и в друга форма, е бил почитан и тук преди хилядолетия. Бяла светлина... Това са двете думи, с които човек може да опише Светилището при село Татул и скалния град Перперикон в пазвите на Източните Родопи.
След толкова много посещения в Адис Абеба, така и до днес не разбрах на кого и защо му е хрумнало да кръсти тоя град точно така... Защото нито думата "ново", нито "цвете" имат нещо общо с това място в сърцето на Етиопия. Или поне така го видях аз, с моите си, европейски очи...
Ташкент. Столица на Узбекистан. Там виреел памук. Толкова си спомням от учебника по география за 7-ми клас, защото това „7ми клас” при мен беше много отдавна...
За начало: в Wikipedia има много изчерпателна статия за Корфу. География, история, археология… това са все теми, по които няма да пиша, защото има толкова много информация по мрежата, че наистина няма смисъл да я дублирам. Ще се съсредоточа върху много по-практични теми. Като “Как се стига до там?”, “Къде да отседна”, “Кои местни ястия да пробвам?” и т. н.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
Много обичам да казвам, че България навсякъде е красива, но в Родопите е впечатляваща. Всеки път когато ги посещавам, се сещам как не успявам да намеря по-точно описание. Впечатляваща с красота, с пъстрота, с гостоприемство. Навсякъде.
Най-сетне дойде и моят ред да ме запратят в Сиера Леоне. Казвам "най-сетне", а всъщност никак не ми се ходеше... Какво ли не бях чула от колегите си, вече били там...
Казаха ни да заобиколим зад културния дом и покрай реката, от лявата страна – нагоре по пътя. Стигнахме до разклона, минахме от там два или три пъти, но се ориентирахме. Така започна пътешествието ни до село Делчево над сгушения Гоце Делчев. 
И в България има места посветени на бога на Слънцето. Великият Амон-Ра, вероятно под друго име и в друга форма, е бил почитан и тук преди хилядолетия. Бяла светлина... Това са двете думи, с които човек може да опише Светилището при село Татул и скалния град Перперикон в пазвите на Източните Родопи. 
След толкова много посещения в Адис Абеба, така и до днес не разбрах на кого и защо му е хрумнало да кръсти тоя град точно така... Защото нито думата "ново", нито "цвете" имат нещо общо с това място в сърцето на Етиопия. Или поне така го видях аз, с моите си, европейски очи...
Ташкент. Столица на Узбекистан. Там виреел памук. Толкова си спомням от учебника по география за 7-ми клас, защото това „7ми клас” при мен беше много отдавна...
За начало: в Wikipedia има много изчерпателна статия за Корфу. География, история, археология… това са все теми, по които няма да пиша, защото има толкова много информация по мрежата, че наистина няма смисъл да я дублирам. Ще се съсредоточа върху много по-практични теми. Като “Как се стига до там?”, “Къде да отседна”, “Кои местни ястия да пробвам?” и т. н.
