Благодаря на Въльо Христов, че ми показа това прекрасно място и тези чудесни хора. Благодаря на Геро, Варя и Деси, които споделиха преживяването с мен. Надявам се скромното ми описание да помогне за разкриването на потенциала на Брезница. Може би в скоро време ще има и сайт на селото, но предпочитам да не чакам, а да разкажа поне малко за начало…
Предколедните дни в Австрия са наситени със стари обичаи и ритуали. Голяма част от тях са свързани с католическата вяра и се предават от поколение на поколение. Поканени сме на гости в приветливо селище - Лауфен с около 5 хил. жители...
Последните слънчеви дни на пред-европейския декември не трябва да се изпускат и решаваме да направим малък автомобилен излет извън Пловдив. Тръгваме към манастира „Св. Кирик и Юлита”, намиращ се в Родопите, само на петнадесетина километра от града.
Някои наричат Панамския канал „Осмото чудо на света”. Но за всеки моряк преминаването му е толкова вълнуващо, колкото преминаването на ЖП гара Пловдив за гаровия персонал – той е просто част от маршрута до следващото пристанище, просто синоним на думата „през”, а и доста мразено място, поради вечното напрежение и сложните маневри, които се налага да се извършват там.
Автор Виолета Софрониева, снимки автор и Румяна Иванова
петък, 01 декември 2006
С риск да бъда обвинена в пристрастност към религията на Мохамед, искам съвсем накратко да спомена и още няколко мюсюлмански храма, които я възхваляват. И не защото става дума за прозаични религиозни обекти. Не, те не са обикновени исторически или архитектурни сгради. Те са действащи и днес образци на ислямската архитектура и изкуство. И покоряват с красотата си. Съвпадение ли е, че "ислям" означава "покорност"?
Нашето бих казал много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до Будапеща и Прага със стария москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, човешко съсловие.
Автор Виолета Софрониева, снимки автор и Румяна Иванова
понеделник, 20 ноември 2006
Никой, посетил поне веднъж Истанбул, не би забравил онова смесено чувство от възторг, удивление, страхопочитание и преклонение, което го обзема при вида на джамията "Султан Ахмед". Това е официалното й название. Населението я нарича "Ахмедие", а туристите - "Синята джамия".
Благодаря на Въльо Христов, че ми показа това прекрасно място и тези чудесни хора. Благодаря на Геро, Варя и Деси, които споделиха преживяването с мен. Надявам се скромното ми описание да помогне за разкриването на потенциала на Брезница. Може би в скоро време ще има и сайт на селото, но предпочитам да не чакам, а да разкажа поне малко за начало…
Предколедните дни в Австрия са наситени със стари обичаи и ритуали. Голяма част от тях са свързани с католическата вяра и се предават от поколение на поколение. Поканени сме на гости в приветливо селище - Лауфен с около 5 хил. жители...
Последните слънчеви дни на пред-европейския декември не трябва да се изпускат и решаваме да направим малък автомобилен излет извън Пловдив. Тръгваме към манастира „Св. Кирик и Юлита”, намиращ се в Родопите, само на петнадесетина километра от града.
Някои наричат Панамския канал „Осмото чудо на света”. Но за всеки моряк преминаването му е толкова вълнуващо, колкото преминаването на ЖП гара Пловдив за гаровия персонал – той е просто част от маршрута до следващото пристанище, просто синоним на думата „през”, а и доста мразено място, поради вечното напрежение и сложните маневри, които се налага да се извършват там.
С риск да бъда обвинена в пристрастност към религията на Мохамед, искам съвсем накратко да спомена и още няколко мюсюлмански храма, които я възхваляват. И не защото става дума за прозаични религиозни обекти. Не, те не са обикновени исторически или архитектурни сгради. Те са действащи и днес образци на ислямската архитектура и изкуство. И покоряват с красотата си. Съвпадение ли е, че "ислям" означава "покорност"?
Нашето бих казал много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до Будапеща и Прага със стария москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, човешко съсловие.
Никой, посетил поне веднъж Истанбул, не би забравил онова смесено чувство от възторг, удивление, страхопочитание и преклонение, което го обзема при вида на джамията "Султан Ахмед". Това е официалното й название. Населението я нарича "Ахмедие", а туристите - "Синята джамия".
gmail.com
