Тръгваме на неколкочасова разходка извън Пловдив. Тъй като повечето от местата наоколо са ни до болка познати търсим нещо ново – ново предизвикателство. След дълго съвещаване решаваме, че едно такова място би могло да се окаже единственият манастир в България, намиращ се в равнината – Араповският.
„Е, е, е, е - и замирисва на море”... Две години не бяхме ходили на море – което, от където и да го погледнеш си е твърде дълго време. Така че да вземем решение да тръгнем никак не ни бе трудно. Още повече, че и времето бе повече от подходящо – тотална градска жега.
Дали ще минете през Русе или през Видин, няма значение. Вече сте в Румъния. Пътят е свързващата нишка между границите и другите бариери от всякакъв тип – планини, долини и т.н.
Бях на 8 години и седях в класната стая в очакване учителят да ни раздаде атласите. Беше ни казано да ги отворим по средата, на голямата карта, където се виждаше цяла Европа. Гледах с широко отворени очи. Всички тези странни държави с още по- странно звучащи имена на столици. Варшава, Будапеща, Букурещ и много други изпълваха страниците.
Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!
Автор Красимир Цанков, снимки: Кирил Капустин, Ненко Лазаров*
неделя, 10 юни 2007
Когато мислиш да тръгнеш някъде, не губи нито миг. Ставаш и тръгваш или както казваше Тим Робинс: когато се съмняваш - пътувай. И така, подготовка почти липсваше и една прекрасна утрин потеглих. Утрото беше свежо, пеят птички, леко е на душата.
17:00 часа е, сряда – 9.02.2000. Красимира и Цецо са у дома, за да ни вземат и след кратко лутане по товаренето на багажа, сме на път за Питерсбург. Опел – Астрата мърка приятно, климатикът осигурява комфорта и след 260 км , които не усещаме кога са останали зад нас сме в къщата на гостоприемните ни приятели Дочо и Валя.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
Тръгваме на неколкочасова разходка извън Пловдив. Тъй като повечето от местата наоколо са ни до болка познати търсим нещо ново – ново предизвикателство. След дълго съвещаване решаваме, че едно такова място би могло да се окаже единственият манастир в България, намиращ се в равнината – Араповският.
„Е, е, е, е - и замирисва на море”... Две години не бяхме ходили на море – което, от където и да го погледнеш си е твърде дълго време. Така че да вземем решение да тръгнем никак не ни бе трудно. Още повече, че и времето бе повече от подходящо – тотална градска жега.
Дали ще минете през Русе или през Видин, няма значение. Вече сте в Румъния. Пътят е свързващата нишка между границите и другите бариери от всякакъв тип – планини, долини и т.н. 
Бях на 8 години и седях в класната стая в очакване учителят да ни раздаде атласите. Беше ни казано да ги отворим по средата, на голямата карта, където се виждаше цяла Европа. Гледах с широко отворени очи. Всички тези странни държави с още по- странно звучащи имена на столици. Варшава, Будапеща, Букурещ и много други изпълваха страниците.
Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!
Когато мислиш да тръгнеш някъде, не губи нито миг. Ставаш и тръгваш или както казваше Тим Робинс: когато се съмняваш - пътувай. И така, подготовка почти липсваше и една прекрасна утрин потеглих. Утрото беше свежо, пеят птички, леко е на душата.
17:00 часа е, сряда – 9.02.2000. Красимира и Цецо са у дома, за да ни вземат и след кратко лутане по товаренето на багажа, сме на път за Питерсбург. Опел – Астрата мърка приятно, климатикът осигурява комфорта и след 260 км , които не усещаме кога са останали зад нас сме в къщата на гостоприемните ни приятели Дочо и Валя.
