Поводът да отидем в Благоевград беше обща инициатива на любителите танцьори от клуб за народни танци „Чанове”. Почивните дни 18-19 ноември 2006. Събитието беше в събота вечерта, а дните бяха предопределени за разходки и откриване на местните красоти.
Ботсвана се счита от мнозина за перлата в короната на
Африка, поне що се отнася до възможностите за наблюдения на диви животни. Това
е равнинна, дива и до голяма степен пуста страна, състояща се от солени
котловини, пустини и мочурища. По африкански стандарт е считана за икономически
и политически успех, със стабилна демокрация, относително добра инфраструктура
и функционираща (по западни разбирания) икономика.
Мадагаскар. Лемури, баобаби, хамелеони, пищни ... ексхумации. Толкова съм надъхан със стереотипните очаквания към този остров, че подхождам подозрително към възрастния имигрантски чиновник на летището, стараейки се да се държа възможно най-прилично, за да избягна особен интерес докато ми подпечатва визата. Иначе току виж изкопал тъща си от земята и ме обсъдил пред нея с всички подробности*.
- Какво играят тая вечер?
- Лебедово езеро.
- Искаш ли, мила, пак да го гледаме?
- Ами да, защо не …
Подслушвам млада двойка край колонката с афиши на метростанция „Парк на победата”, току що пристигнал и още с тежката раница на гърба си. Вглеждам се в афиша - пет театъра играят "Лебедово езеро", два - "Лешникотрошачката" и ... друго на практика няма! Съчувствам им като в сцената с черния хайвер в "Бялото слънце на пустинята".
Казват, че когато дълго, упорито и истински желаеш нещо, то винаги се случва. Началото беше снимка на камила. Прегърнах листа хартия и пожелах да бъда на такова място поне веднъж в живота си. Останалото беше организация, набавяне на средства и това до болка сладко усещане „заминаваме, заминаваме!”.
Трябваше да стигна до Адиса Абеба, за да си обясня защо в България по соца се чакаше седем години за жигула - те всичките ги били подарили на братска Етиопия и до ден днешен кръстосват града като таксита. А такси ползвахме, защото преди църквите ни се искаше да видим и нощните клубове в тая далечна, независима, но и изолирана традиционно християнска африканска страна.
„Дюселдорф, защо?” - някои хора ни питаха, когато им казах за плановете ни да посрещнем Нова година там. „Със сигурност би трябвало да има по-добри места от Дюселдорф?”
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
Поводът да отидем в Благоевград беше обща инициатива на любителите танцьори от клуб за народни танци „Чанове”. Почивните дни 18-19 ноември 2006. Събитието беше в събота вечерта, а дните бяха предопределени за разходки и откриване на местните красоти.
Ботсвана се счита от мнозина за перлата в короната на
Африка, поне що се отнася до възможностите за наблюдения на диви животни. Това
е равнинна, дива и до голяма степен пуста страна, състояща се от солени
котловини, пустини и мочурища. По африкански стандарт е считана за икономически
и политически успех, със стабилна демокрация, относително добра инфраструктура
и функционираща (по западни разбирания) икономика.
Мадагаскар. Лемури, баобаби, хамелеони, пищни ... ексхумации. Толкова съм надъхан със стереотипните очаквания към този остров, че подхождам подозрително към възрастния имигрантски чиновник на летището, стараейки се да се държа възможно най-прилично, за да избягна особен интерес докато ми подпечатва визата. Иначе току виж изкопал тъща си от земята и ме обсъдил пред нея с всички подробности*.
Санкт Петербург
Казват, че когато дълго, упорито и истински желаеш нещо, то винаги се случва. Началото беше снимка на камила. Прегърнах листа хартия и пожелах да бъда на такова място поне веднъж в живота си. Останалото беше организация, набавяне на средства и това до болка сладко усещане „заминаваме, заминаваме!”. 
Трябваше да стигна до Адиса Абеба, за да си обясня защо в България по соца се чакаше седем години за жигула - те всичките ги били подарили на братска Етиопия и до ден днешен кръстосват града като таксита. А такси ползвахме, защото преди църквите ни се искаше да видим и нощните клубове в тая далечна, независима, но и изолирана традиционно християнска африканска страна. 
„Дюселдорф, защо?” - някои хора ни питаха, когато им казах за плановете ни да посрещнем Нова година там. „Със сигурност би трябвало да има по-добри места от Дюселдорф?” 
