Един мъж в много лошо състояние, след видимо насилствена смърт се представя пред Свети Петър.

Той го пита: - Но, какво се е случило?

Мъжът отговаря: - Бях екскурзовод на сафари в Африка и придружавах група от 6 туристки. Прекосявайки моста на реката, която гъмжеше от крокодили, изведнъж мостът се скъса и всички увиснахме, крепейки се само на едно въже. Но понеже бяхме много тежки, трябваше някой да се жертва в името на другите и понеже само аз бях мъж...

Минута по – късно при  Св. Петър пристигат и останалите от групата в същото състояние...

Той възкликва: - Но нима този смел човек се е жертвал за нищо?

Тогава една от туристките обяснява: - всичко е заради тази Керълайн. Когато екскурзоводът падна тя каза: - О, толкова смел човек, заслужава да го аплодираме...

Индиана Джоунс се разхожда в африканската савана, когато среща туристи. Първият носи върху гърба си голямо парче месо, вторият голяма желязна клетка и третият голямо парче камък. Индиана Джоунс ги пита какво ще правят с това оборудване:

Първият отговаря:

-Ако дойде един лъв и ме подгони, аз ще му хвърля това парче месо, той ще го изяде и така, ще се спася.

Вторият на свой ред отговаря:

-         Ако дойде лъвът аз ще го затворя в клетката и той няма  как да ме изяде.

А третият обяснява:

-         Ами ако дойде лъвът, аз ще хвърля камъкa и ще започна да тичам по – бързо...

Група ловци в Африка.

Един от тях: Хип, Хип, Хип...

Другите:Ураа!!!

Пърият:Хиппопотаааммм!

- Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?

- Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде...

-Тука не можеш да ги разбереш коя е слугиня, коя е господарка, все лъскави, все чисто облечени. Изпречи се някоя насреща ти, хили се така мазно-мазно, мислиш, слугиня е, закачиш я, вземеш си беля на главата; изпречи се друга, хубавичка, смирена, мислиш, ха това е господарката, станеш й на крака, поканиш я да седне, тя се срами - хелбетя! - говориш й с политика, па сетне я видиш, че ти чисти ботушите!

- Гърсон бе, хей! Юн каве - извика бай Ганьо.

- Monsieur! - отзова се пъргавият гарсон.

- Юн каве е апорт газет булгар - поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: - Не съм ги забравил тия ваджии френските.

В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам - не можех да ти се обадя, - гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане - остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз - хоп ! - та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато - хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!

В Ниш и Белград даже той питаше всички служещи и хамали: "Ти не си ли българин, право кажи? Вий всички сте българи, ама се сърбеете."

Сега Пеща ще гоним. Пеща минем ли - Виена, Прага е оттатък Виена. Всичките тия места съм ги изръшнал - на пръсти ги зная.

А бе аз здравец не виждам тука - обажда се бай Ганьо с недоволен глас, - проста им работата, ако нямат здравец! И-и, у нас! По балкана! Ех, мама му стара!

Хайде бе, остави ги! Само знаят да скубят! Нали ги зная аз тях! Славяни!... Бошлаф!...

Вървели в Африка  слонът и мравката. Изведнъж мравката се усмихнала, побутнала слона  и казала:

-          Е, ама как тропаме, а!

Развеселен турист се връща при приятелите си и  малко възмутен казва:

 - В тая страна много лъжат! Пише жени, влизам аз, гледам  - тоалетна!