Турист, разхождайки се цял ден из музеите в Русия, в поредния видял едно кресло и решил да поседне, но веднага чул забележкаот екскурзовода:
- Господине, моля ви да станете, това е Креслото на Петър Първи! - А, не се безпокойте, казал туристът.- Той като дойде, аз ще стана.
Екскурзоводът към туристите: - Ако уважаемите туристи за миг замълчат, биха могли да чуят величествения грохот на водопада.
Из света
Защо в Люксембург не са запалени много по спорта?
Просто, защото ако топката се засили, е много вероятно да им се наложи да я гонят или във Франция, или в Белгия или в Германия....
Отива българин във Франция с приятели, сядат в ресторант. Той започва да поръчва:
- Льо супа !
Донасят му супа. Учуден, че са го разбрали, започва да се смее и да се хвали:
- Хе, че тоя френски бил много лесен, слагаш едно „льо” и готово!
Сервитьорът отговаря с усмивка:
Вие се благодарете, че съм от „льо Трънско”, че щяхте да си стоите” льо гладен”.
Из пътническите прозрения на Бай Ганьо(от Алеко Константинов):
- Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
- Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде...
-Тука не можеш да ги разбереш коя е слугиня, коя е господарка, все лъскави, все чисто облечени. Изпречи се някоя насреща ти, хили се така мазно-мазно, мислиш, слугиня е, закачиш я, вземеш си беля на главата; изпречи се друга, хубавичка, смирена, мислиш, ха това е господарката, станеш й на крака, поканиш я да седне, тя се срами - хелбетя! - говориш й с политика, па сетне я видиш, че ти чисти ботушите!
- Гърсон бе, хей! Юн каве - извика бай Ганьо.
- Monsieur! - отзова се пъргавият гарсон.
- Юн каве е апорт газет булгар - поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: - Не съм ги забравил тия ваджии френските.
В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам - не можех да ти се обадя, - гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане - остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз - хоп ! - та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато - хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!
В Ниш и Белград даже той питаше всички служещи и хамали: "Ти не си ли българин, право кажи? Вий всички сте българи, ама се сърбеете."
Сега Пеща ще гоним. Пеща минем ли - Виена, Прага е оттатък Виена. Всичките тия места съм ги изръшнал - на пръсти ги зная.
А бе аз здравец не виждам тука - обажда се бай Ганьо с недоволен глас, - проста им работата, ако нямат здравец! И-и, у нас! По балкана! Ех, мама му стара!
Хайде бе, остави ги! Само знаят да скубят! Нали ги зная аз тях! Славяни!... Бошлаф!...
Туристически нрави
Вървели в Африкаслонъти мравката. Изведнъж мравката се усмихнала, побутнала слона и казала:
-Е, ама как тропаме, а!
Развеселен турист се връща при приятелите си ималко възмутен казва:
- В тая страна много лъжат! Пише жени, влизам аз, гледам- тоалетна!
Ех, тези туристи...
Една туристка в Израел забелязва, че на туристическият й будилник е свършила батерията. Започва да търси часовникарски магазин, но тъй като не знае иврит, накрая, ориентирайки се по многобройните часовници на витрината му, влиза в едно ателие. Отива до собственика и му връчва часовника. „Но, мадам, аз не ремонтирам часовници”, казва човекът. „Аз съм мохел, правя обрязвания...”
„А тогава защо сте накачили всички тия часовници по витрината?”, пита жената.
„А какво трябваше да накача..?”, отговаря мъжът.
Американец посещава Китай. След като вече е разгледал всички туристически забележителности решава да се поинтересува от китайския народ и обичаите му, и пита местния екскурзовод:
„Колко е голямо населението тук?”
„Ами, около 1.5 милиарда” – отговаря екскурзовода.
След кратка пауза американецът пита: „Е, добре, и с какво друго се занимавате тук?”
Един презокеански кораб е попаднал в голяма буря, и г-жа Джоунс не се чувства добре. „Бихте ли желали допълнително супа, мадам?” пита стюарда. „Не, благодаря,” отговаря отпадналата пасажерка. „Просто я хвърлете зад борда и ми спестете усилието...”
„Не мога да повярвам”, оплаква се турист. „Тук съм вече цяла седмица и непрекъснато вали. Кога ви е лятото тук?”
„Ами, трудно е да се каже,” отговаря един местен. „Миналата година беше една сряда...”