Красотите
на нашата родина са необятни, имаме си море, планини, тучни зелени равнини,
езера, реки, красиви горски масиви. Все природни красоти, вдъхновявали редица
творци да възкликнат, да провокира техния творчески потенциал вербализиран на
стотици страници посветени на българската природа. Моето пътешествие днес е в
едно кътче в северозападна България, където е живял Иван Вазов и възкликнал; „Ах,
каква чудна природа тука, в това непознато райче". Ще се отправим към Берковския
балкан.
Има едно чудно творение! Измислено от човешки разум и от човешка ръка създадено... Истински шедьовър на българската архитектурна и хидро-инженерна
мисъл, създаден преди повече от
сто години! Там, някъде край град Бяла,
събрал спомени за отминали времена и събития, и днес над река Янтра -
достолепен и горд, откакто този всепризнат майстор на националната архитектура
- Кольо Фичето, го е създал, стои неговият прочут каменен
мост.
Лятото отдавна
ни напомняше за себе си.Трябваше само да му отдадем дължимото,да
допуснемв съзнанието си мисълта за
късче синьо небе,вятъри слънце.Искаше ни
се поне за ден да скъсаме с цивилизацията, да се абстрахираме от прагматизма,
за да открием някои простички истини, които все ни убягват. Затова избрахме
един много близък като местонахождение манастир - ''Свети Атанасий''.
В
слънчевото ранно утро на 21.06 една сериозна група от любители на екскурзиите и
българската природа и история се отправяме към Казанлък - градът на тракийските
царе. След около 3 часа и половина пристигаме в уютното градче. Оказва се, че в
Казанлък има много интересни места за разглеждане.
Въпреки
загадъчно - мъгливата неделна утрин, потеглихме аз и моето семейство с колата
към едно от местата, които винаги може да изненадат човек с нещо мистично,
магическо красиво, сякаш е извадено от приказка.Местността
Карандила е невероятно красива, неповторима, пленяваща със спокойствието,
тишината, които царят навсякъде - с две думи, вълшебна
природа през всеки сезон.
Не бях
ходила никога на това тихо и спокойно място, където се носи нежен полъх, който
изпълни моята душа с възхита, с ухание - ухание на свежест. От мои приятели и
познати бях чувала само положителни отзиви за това курортно селище с чудно
красива природа и решихме с моя съпруг и ние да отидем, да усетим неизпитвана
радост и наслада, макар само за два дни.
По-романтична
приказка не бяхме и сънували.Потеглихме на Коледа към Доспат-той служеше за отправнаточка,но нашата мисия беше Дъбраш-един
живописен рид по пътя за Сатовча.По пътя се запасихме с
вериги,понеже изпитвах боязън по отношение на престой в
планината.
Най-сетне
дойдоха дългоочакваните почивни дни около Великден и Първи май. С приятели
решаваме, че е немислимо да пропуснем възможността да се спасим от шумния голям
град и да се потопим в тишината и уюта на малкия град. Избираме за нашата
кратка почивка Калофер.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
