Хубаво е, когато на човек му стане тясно в големия град, когато скуката и отегчението от света ни завладеят, когато ни писне от раздразнителния звън на телефони и аларми, когато въздухът не стига, да сме открили някъде свое място, което да се превръща в спасителен остров веднага, щом се появи необходимост за неотложно бягство от напрежението и динамиката на делничния ден.

Българската земя е обсипана с исторически и археологически паметници. Доказателство за това са не само направените уникални археологически и исторически разкрития през последните години. Един от тези паметници е свързан с Крали Марко.

За водопад  „Боров Камък" узнах случайно. Порових из нета и първото, което открих  за него бе, че е най-високият в България.  Впоследствие се оказа, че най-високият е „Скакля" над Враца. „Скакля" е името на още един водопад - до гара Бов.  Стори ми се интересно и възможно да се видят и трите в един ден.

Шефът е Свиня? Смазан си от работа и колкото по-къси стават сроковете, толкова повече се увеличават задачките? Еднообразието те убива?  Депресията няма изглед да свърши скоро? Зарежи всичко и ела с мен на разходка до края на света. Сложи си колана, защото пътуваме с бърза кола. Тук пътищата са нови, прави и равни, само на завоите ще  намаляваме до 160.

Противно на традицията да прекараме времето си само по морските курорти, решихме да отдадем значимото внимание и на места, за които не се чува много. Номер едно в плана ни беше Дуранкулашкото езеро, незнайно защо обозначено в пътната карта на България, като Дуранкулашкото блато.