Казаха ни да заобиколим зад културния дом и покрай реката, от лявата страна – нагоре по пътя. Стигнахме до разклона, минахме от там два или три пъти, но се ориентирахме. Така започна пътешествието ни до село Делчево над сгушения Гоце Делчев.
И в България има места посветени на бога на Слънцето. Великият Амон-Ра, вероятно под друго име и в друга форма, е бил почитан и тук преди хилядолетия. Бяла светлина... Това са двете думи, с които човек може да опише Светилището при село Татул и скалния град Перперикон в пазвите на Източните Родопи.
Опитните планинари казват, че ако искаш да изкачиш Мусала, най-подходящия месец бил юли. И въпреки че се чувствам по-близо до автотуристите, отколкото до истинските покорители на върховете, прегърнах идеята за покоряването на най-високия връх на Балканите.
Хубавото на лятото е, че денят е дълъг и могат да се свършат много неща. Използваме този факт и в петък вечер, след работа, вече товарим колата. Е, оказва се, че сме прекалили малко с багажа и хората, не сме всички в най-удобна позиция за път, но пък е по-забавно – дори чантата с домати успяваме да съберем...
Както много пъти се казва, най-хубавите почивни дни са непланираните. И така, потеглихме в 9 ч. сутринта към пещерата Съевата дупка под лъчите на все още щадящото ни юлско слънце.
Тръгваме на неколкочасова разходка извън Пловдив. Тъй като повечето от местата наоколо са ни до болка познати търсим нещо ново – ново предизвикателство. След дълго съвещаване решаваме, че едно такова място би могло да се окаже единственият манастир в България, намиращ се в равнината – Араповският.
„Е, е, е, е - и замирисва на море”... Две години не бяхме ходили на море – което, от където и да го погледнеш си е твърде дълго време. Така че да вземем решение да тръгнем никак не ни бе трудно. Още повече, че и времето бе повече от подходящо – тотална градска жега.
Автор Красимир Цанков, снимки: Кирил Капустин, Ненко Лазаров*
неделя, 10 юни 2007
Когато мислиш да тръгнеш някъде, не губи нито миг. Ставаш и тръгваш или както казваше Тим Робинс: когато се съмняваш - пътувай. И така, подготовка почти липсваше и една прекрасна утрин потеглих. Утрото беше свежо, пеят птички, леко е на душата.
България 
Казаха ни да заобиколим зад културния дом и покрай реката, от лявата страна – нагоре по пътя. Стигнахме до разклона, минахме от там два или три пъти, но се ориентирахме. Така започна пътешествието ни до село Делчево над сгушения Гоце Делчев. 
И в България има места посветени на бога на Слънцето. Великият Амон-Ра, вероятно под друго име и в друга форма, е бил почитан и тук преди хилядолетия. Бяла светлина... Това са двете думи, с които човек може да опише Светилището при село Татул и скалния град Перперикон в пазвите на Източните Родопи. 
Опитните планинари казват, че ако искаш да изкачиш Мусала, най-подходящия месец бил юли. И въпреки че се чувствам по-близо до автотуристите, отколкото до истинските покорители на върховете, прегърнах идеята за покоряването на най-високия връх на Балканите.
Хубавото на лятото е, че денят е дълъг и могат да се свършат много неща. Използваме този факт и в петък вечер, след работа, вече товарим колата. Е, оказва се, че сме прекалили малко с багажа и хората, не сме всички в най-удобна позиция за път, но пък е по-забавно – дори чантата с домати успяваме да съберем...
Както много пъти се казва, най-хубавите почивни дни са непланираните. И така, потеглихме в 9 ч. сутринта към пещерата Съевата дупка под лъчите на все още щадящото ни юлско слънце.
Тръгваме на неколкочасова разходка извън Пловдив. Тъй като повечето от местата наоколо са ни до болка познати търсим нещо ново – ново предизвикателство. След дълго съвещаване решаваме, че едно такова място би могло да се окаже единственият манастир в България, намиращ се в равнината – Араповският.
„Е, е, е, е - и замирисва на море”... Две години не бяхме ходили на море – което, от където и да го погледнеш си е твърде дълго време. Така че да вземем решение да тръгнем никак не ни бе трудно. Още повече, че и времето бе повече от подходящо – тотална градска жега.
Когато мислиш да тръгнеш някъде, не губи нито миг. Ставаш и тръгваш или както казваше Тим Робинс: когато се съмняваш - пътувай. И така, подготовка почти липсваше и една прекрасна утрин потеглих. Утрото беше свежо, пеят птички, леко е на душата.
disagi.com
