В ранния слънчев и топъл следобед на 02.05.2006 г. завъртях контактния ключ, стартерът изжужа и двигателят на голфчето ми замърка кротко, готово да ме понесе към една моя детска мечта.
Понеже бяхме много впечатлени от иновациите в БДЖ, а и изкушени от предложението за вкусните неделни мекички на бабата на един приятел, която живее там, та решихме да посетим Димитровград. Имаше една такава приказка, че град, чието име завършва на „град” не е кой знае какъв град, но ние не бяхме предубедени...
Когато кажеш на приятелите си: "Отивам на село за събота и неделя.", те съвсем закономерно започват да си те представят с мотиката в ръка и очакват след два дни да имаш тен на потник. Нормално, след като селото винаги е било символ на почтения и често неблагодарен кърски труд.
Сигурно се чудите с какво ли са провокирали интереса ни? Да, това определено не са места, които свързваме с думата „туризъм”, но именно затова, защо да не ви провокирам да откриете нещо ново, нали и това е в основата на скиталческия дух – търсенето на непознатото?
Не. Не става въпрос за Гражданска война, нито за САЩ, нито дори за Северна Америка. Всичко си е тук - на наша родна почва. Всичко гравитира около чувството за пълнота, което те обзема, когато се изправиш на Билото на Стара планина и се огледаш наоколо - ти си в центъра на всичко.
Налага се да опиша този маршрут, за да улесня туристите, които биха тръгнали с по-малко късмет или при по-лоши атмосферни условия. Също и като спомен за едно слизане от Мусала по този маршрут преди около 20 години. То беше може би последното туристическо изпитание за любимата ми леля, която вече е с изкуствена става. Някакъв вид пожелание да може да го направи отново.
Ако се чудите къде да се разходите през горещия уикенд - ще ви посъветвам – посетете Карлово и Сопот (дори само за ден)!А слъчогледите по пътя са прекрасни на фона на планината...
Предпочетохме “натам” да е през Асеновград, “насам” през Хасково. След като излязохме от града на бъдещите булки, пред нас се откриха любимите форми на Източни(те) Родопи. Един от приятелите възкликна „Ех Родопе Родопе”- и... влязохме в омайния свят на Орфей.
В този свят всичко е различно , ако другаде е „красиво” там е „впечатляващо”.
България 
В ранния слънчев и топъл следобед на 02.05.2006 г. завъртях контактния ключ, стартерът изжужа и двигателят на голфчето ми замърка кротко, готово да ме понесе към една моя детска мечта. 
Понеже бяхме много впечатлени от иновациите в БДЖ, а и изкушени от предложението за вкусните неделни мекички на бабата на един приятел, която живее там, та решихме да посетим Димитровград. Имаше една такава приказка, че град, чието име завършва на „град” не е кой знае какъв град, но ние не бяхме предубедени...
Когато кажеш на приятелите си: "Отивам на село за събота и неделя.", те съвсем закономерно започват да си те представят с мотиката в ръка и очакват след два дни да имаш тен на потник. Нормално, след като селото винаги е било символ на почтения и често неблагодарен кърски труд.
Сигурно се чудите с какво ли са провокирали интереса ни? Да, това определено не са места, които свързваме с думата „туризъм”, но именно затова, защо да не ви провокирам да откриете нещо ново, нали и това е в основата на скиталческия дух – търсенето на непознатото?
Не. Не става въпрос за Гражданска война, нито за САЩ, нито дори за Северна Америка. Всичко си е тук - на наша родна почва. Всичко гравитира около чувството за пълнота, което те обзема, когато се изправиш на Билото на Стара планина и се огледаш наоколо - ти си в центъра на всичко.
Боровец
Ако се чудите къде да се разходите през горещия уикенд - ще ви посъветвам – посетете Карлово и Сопот (дори само за ден)!А слъчогледите по пътя са прекрасни на фона на планината...
Предпочетохме 
disagi.com
