Последните слънчеви дни на пред-европейския декември не трябва да се изпускат и решаваме да направим малък автомобилен излет извън Пловдив. Тръгваме към манастира „Св. Кирик и Юлита”, намиращ се в Родопите, само на петнадесетина километра от града.
Автор Юли Пишев, снимки Невена Тончева, Вяра Златева
петък, 10 ноември 2006
В пролуката почивни дни от 6-10 септември се качих на Хондата, забърсах една супер блондинка (която неслучайно ми се пада и съпруга) и отпраших към морето с крайна цел Дуранкулак. Това беше едно от най-вълнуващите ми пътувания към морето. Още по-вълнуващо беше връщането, но за това – друг разказ.
Често пъти в годината, когато нервите ми дойдат повечко, ми се иска да отида в някое пусто място, без каквито и да било хора и емоции, компютри, телефони др., където въздухът да е чист и се диша лесно, в пряк и преносен смисъл...Е, това лято имахме възможността да направим нещо подобно...
До какво хубаво може да доведе гледането на телевизия? Нищо! Ето за какво става въпрос:
На 08.07.2005 г. по БТВ даваха едно репортажче, на един от водещите на новинарската емисия, в което той разказваше за един свой поход из Стара планина. Самото наличие на думите поход и планина в един репортаж означава, че вече сме заинтригувани. Но кои сме ние: аз и колегите ми - уморено отпуснати след поредната тренировка пред телевизора в служебната ни стая.
Незнам ходили ли сте някога в Котел? Аз, да си призная, не бях, но винаги има първи път – нали? Наш приятел, чужденец, си бе купил къща там и ни покани, беше ми интересно с какво го е привлякло точно това място. Що се отнася до пътуването с автобус – може да се пробвате от време на време, може да е забавно, нищо, че ще бъдете може би единствените там тръгнали с цел туризъм.
В ранния слънчев и топъл следобед на 02.05.2006 г. завъртях контактния ключ, стартерът изжужа и двигателят на голфчето ми замърка кротко, готово да ме понесе към една моя детска мечта.
Понеже бяхме много впечатлени от иновациите в БДЖ, а и изкушени от предложението за вкусните неделни мекички на бабата на един приятел, която живее там, та решихме да посетим Димитровград. Имаше една такава приказка, че град, чието име завършва на „град” не е кой знае какъв град, но ние не бяхме предубедени...
Когато кажеш на приятелите си: "Отивам на село за събота и неделя.", те съвсем закономерно започват да си те представят с мотиката в ръка и очакват след два дни да имаш тен на потник. Нормално, след като селото винаги е било символ на почтения и често неблагодарен кърски труд.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
Последните слънчеви дни на пред-европейския декември не трябва да се изпускат и решаваме да направим малък автомобилен излет извън Пловдив. Тръгваме към манастира „Св. Кирик и Юлита”, намиращ се в Родопите, само на петнадесетина километра от града.
В пролуката почивни дни от 6-10 септември се качих на Хондата, забърсах една супер блондинка (която неслучайно ми се пада и съпруга) и отпраших към морето с крайна цел Дуранкулак. Това беше едно от най-вълнуващите ми пътувания към морето. Още по-вълнуващо беше връщането, но за това – друг разказ.
Често пъти в годината, когато нервите ми дойдат повечко, ми се иска да отида в някое пусто място, без каквито и да било хора и емоции, компютри, телефони др., където въздухът да е чист и се диша лесно, в пряк и преносен смисъл...Е, това лято имахме възможността да направим нещо подобно... 
До какво хубаво може да доведе гледането на телевизия? Нищо! Ето за какво става въпрос:
Незнам ходили ли сте някога в Котел? Аз, да си призная, не бях, но винаги има първи път – нали? Наш приятел, чужденец, си бе купил къща там и ни покани, беше ми интересно с какво го е привлякло точно това място. Що се отнася до пътуването с автобус – може да се пробвате от време на време, може да е забавно, нищо, че ще бъдете може би единствените там тръгнали с цел туризъм.
В ранния слънчев и топъл следобед на 02.05.2006 г. завъртях контактния ключ, стартерът изжужа и двигателят на голфчето ми замърка кротко, готово да ме понесе към една моя детска мечта. 
Понеже бяхме много впечатлени от иновациите в БДЖ, а и изкушени от предложението за вкусните неделни мекички на бабата на един приятел, която живее там, та решихме да посетим Димитровград. Имаше една такава приказка, че град, чието име завършва на „град” не е кой знае какъв град, но ние не бяхме предубедени...
Когато кажеш на приятелите си: "Отивам на село за събота и неделя.", те съвсем закономерно започват да си те представят с мотиката в ръка и очакват след два дни да имаш тен на потник. Нормално, след като селото винаги е било символ на почтения и често неблагодарен кърски труд.