Обичам онези места, на които където и да погледнеш, дълго не отместваш очи, където небето описва планината и после слиза на земята. Там не се чувстваш никога сам и винаги си пълен с вяра.

В България има много забележителности, които както се казва, са на пътя, спираш колата на паркинга, примерно пред ЕМО Етъра в Габрово, вземат ти по левче за паркинг и за вход и си вътре. Разглеждаш, сядаш в ресторанта и си изкарал един приятен ден. Наистина Етъра е едно прекрасно място - всеки българин трябва да го посети.

Има толкова места, които подминаваме (говоря като Софиянец), когато бързаме да си починем, че си струва да спомена поне четири, които можете да обиколите с минимално усилие.  Може и да им посветите отдeлни посещения, разбира се.

Към южната ни граница в Родопите,  върху малка територия са разположени пет големи  язовира. Въча, Батак, Доспат, Широка Поляна и Голям Беглик.  Всеки се надпреварва с другия кой е по - красив. Няма победител.

Около Ловеч, на сравнително малка площ са събрани много различни места, които омагьосват с неповторимостта си.

Любимите места в България са много. Накъдето и да „хванеш пътя” неминуемо стигаш до някое приказно местенце, за което, някой някога ти е разказвал, канел си се да го посетиш, но все не е оставало време. И в някой мрачен ден решен да избягаш поне за малко, прелистваш спомените си и потегляш.

Един слънчев ден, бидейки на море, решаваме да се разходим с корабче по Ропотамо (обектът е близо до ММЦ Приморско, но все пак трябва да сте с кола).

Село Врачеш се намира на 4 км югозападно от Ботевград. Минава се през града и се излиза покрай стадиона. В селото голямата социалистическа кръчма в центъра сервира страхотни ребра (да не повярваш).