... а за
най-южния град в ниските земи, Mаастрихт, там където през 1991 е подписан
договорът основаващ Европейския съюз и където в петък вечер може да видиш много
повече белгийски коли отколкото холандски, където вечер по улиците е пълно със
студенти, предимно немски, белгийски, но и всякакви други и където на много
къщи има закачени ирландски знамена...
Малко
спъване в тенис топка и цял сезон без ски. Все пак, поне успях да закрия
миналия уикенд в тази част на Алпите. Обикновено това не е първата дестинация,
която може да ти хрумне докато гледаш картата на снежна Европа. Далече е от
горе-долу всички големи летища и не е кой знае колко впечатляваща като км
писти и височина. От друга страна крие приятно количество очарования, които се
изкушавам да разкажа.
„Вие
американци?", шофьорът на таксито ме попита докато се отбивахме от магистралата
в посока Белград. Майкъл му каза, че сме от Великобритания, от един град близо
до Манчестър. Човекът се ухили. „Ааа! Манчестър Юнайтед! Добър футболен отбор.
Добре де, защо сте в Белград? Бизнес?
Първото
ни впечатление от Копенхаген не беше много добро. Веднага щом излязохме от
централната гара, точно срещу парк Тиволи, двамата с Анджела бяхме шокирани от
количеството боклук. Беше навсякъде - натрупан до сградите, по пътя, по
тротоара, навсякъде. Това не беше Копенхаген, който си бяхме представяли.
В първия ден от ноември в навечерието на есенните мразове ние, четирима балканоиди, родом от България, след кратка, но сложна координация, се събрахме на един столичен паркинг. Целта ни беше много проста (в смисъл не сложна) - да отпътуваме час по-скоро за Македония (държавата), където да вземем незабравимо участие в местната алпиниада.
Началото беше на летище "Ферихедь" в Будапеща. От тук започна едно трайно приятелство между българските и унгарските военни историци, между хората на България и Унгария. Не че не го е имало и преди, но това е един допълнителен епизод, който допълва нашите традиционни отношения.
На море през ноември...! Да, това е възможно, стига човек да е достатъчен ентусиаст и авантюрист. Разстоянието от София до Кавала е около 350 км. и след едно не дълго пътуване през равнината на Егейска Македония, зад хълма се открива невероятната гледка към Егейско море.
Барселона. Шумен, голям, мръсен и смърди на баня /влага/ примесено с пури. Това е началото. Прави улици, перпендикулярни и уредени - еднопосочни. Всичко е ясно. Изведнъж хоп две го пресичат на кестерме Диагонало и Меридиано. Ха! По средата площад.
... някои от водопадите в България са следните: Райското (Калоферското)пръскало(Стара планина), Боянския водопад (Витоша), Къпиновски(до село Къпиново, Великотърновско), Скакавица(в Рила), Скакля (в Искърското дефиле), водопадът в пещерата „Дяволското гърло”...
Използването на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право.
Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
Европа
Началото беше на летище "Ферихедь" в Будапеща. От тук започна едно трайно приятелство между българските и унгарските военни историци, между хората на България и Унгария. Не че не го е имало и преди, но това е един допълнителен епизод, който допълва нашите традиционни отношения. 
На море през ноември...! Да, това е възможно, стига човек да е достатъчен ентусиаст и авантюрист. Разстоянието от София до Кавала е около 350 км. и след едно не дълго пътуване през равнината на Егейска Македония, зад хълма се открива невероятната гледка към Егейско море.
Барселона. Шумен, голям, мръсен и смърди на баня /влага/ примесено с пури. Това е началото. Прави улици, перпендикулярни и уредени - еднопосочни. Всичко е ясно. Изведнъж хоп две го пресичат на кестерме Диагонало и Меридиано. Ха! По средата площад. 
gmail.com
