Когато през пролетта разбрах, че ще отида в Констанц на брега на едноименното езеро (тук ще използвам името му на немски - Бодензее), не знаех почти нищо за града и живописната му околност. Чувал бях само, че езерото е голямо, а в университета е защитил докторската си дисертация покойният сръбски премиер Зоран Джинджич. Въоръжен с тези минимални познания, следователно чист откъм предразсъдъци и очаквания, през май пристигнах в Констанц (местните го произнасят Конщанц, което е фонетически по-правилно), за да открия едно от най-красивите кътчета в Германия.

Ден 1

Полетът е в 9:30, което значи че трябва да сме на летището в 8. И двамата с Виктор сме сънени и кисели. Служителката на чекин-а също. „Г-н Чочков трябва ми само паспорта ви" процежда през зъби когато дремейки и подавам и билетите. Мързи ме обаче да се заяждам, а и ми е леко нервно, така че си замълчавам.

Всички пътища водят до Цариград! Нашият - също.

... а за най-южния град в ниските земи, Mаастрихт, там където през 1991 е подписан договорът основаващ Европейския съюз и където в петък вечер може да видиш много повече белгийски коли отколкото холандски, където вечер по улиците е пълно със студенти, предимно немски, белгийски, но и всякакви други и където на много къщи има закачени ирландски знамена...