„Блед*? Това звучи малко страховито”, каза Джоди, когато за първи път предложих да посетим това малко градче в Словения, най-северната от бившите югославски републики. Седяхме до басейна в Пореч, Хърватска и току що бях открил, че има организирана екскурзия с автобус от хотела ни до алпийския град Блед. „Знам, но това място изглежда невероятно. А и е наистина близо до Хърватска,” отговорих й. „Има езеро и замък до езерото. Изглеждат наистина прилично.”
Разположен на западния край на Истрианския полуостров, Пореч е една от най-популярните туристически дестинации на Хърватска. Но все още тя не чак е толкова популярна, колкото би трябвало да бъде. Въпреки, че войните на Балканите завършиха през 1995г., петното от конфликта все още съществува. Хърватска за много хора е същата част от света като Босна и Косово, следователно държавата би трябвало да е разкъсана от войни, бедна и изостанала. Със сигурност не е мястото, където да прекараш 2 седмици. Е, Джоди и аз бяхме тук за да опровергаем това.
Венецияе, разбира се, известна заради каналите си. Има около 150 от тях, формиращи около 120 острова, всички свързани от около 400 моста. В града няма коли. Вместо тях има водни таксита, водни автобуси и световно известните гондоли носещи се по продължението на многобройни канали. Уникална в Европа, Венеция е единственият голям град, който все още съществува без да се използват пътища. Ако искаш да стигнеш до някъде - трябва да го направиш с лодка или пеша.
„Портата на Михаил, Словакия? Не беше ли сниман точно там онзи филм?” попита Джоди, когато й казах, че ще ходим до Словашката столица за двудневна ваканция с приятели. Аз кимнах. Филмът „Хостел” бе станал известен по две причини. Едната бе, безсмисленото насилие, а другата, че беше разположен около Братислава, според филма - място обитавано от красиви момичета и садистични убийци.
Има нещо смущаващо в това да стоиш до празна карета за багаж в странна страна, без собствения ти багаж. По - лошото е злокобният шум на тишината след спирането на конвейера за багаж.
Дължа запознанството си с Каролина на модерните технологии – събраха ни Интернет и общата любов към литературата. Тя охотно прие да ми погостува. Така едно хубаво лято обиколихме България и на раздяла тя ме покани да посетя родния й Краков, веднага щом реша.
По-малко от 2 месеца след нашата екскурзия до Латвия, Джоди и аз бяхме в Краков, вторият по големина полски град.
Въпреки, че беше втората страна по време на нашата обиколка на страните от Източния блок, всъщност беше резервирана по-рано. Мой приятел ми беше препоръчал хотел в стария краковски еврейски квартал (място, използвано от Стивън Спилбърг за някои от сцените на хитовия му филм ”Списъкът на Шиндлер”) и ми бе казал, че Краков е забележително място за туризъм.
Оженихме се в края на август, когато лятото (и ваканцията) вече наближаваха края си.Лека носталгия. Сватбата беше в България, шумотевицата отмина и стана време да потегляме обратно. Но не заедно със съпруга ми, а поотделно, той към Страсбург, на работа, аз към Люксембург, да си довърша стажа в Съда на европейските общности. С две думи – нямаше нищо романтично в нашия подход!