Страсбург – познат най - вече като седалището наСъвета на Европа, Съдът на човешките праваи разбира се, не на последно място, Европейския парламент, е интересна туристическа дестинация. Намира се на френско – немската граница (река Рейн служи в случая като естествена преграда), на изток от Париж, в областта Елзас, принадлежала в миналото ту на Франция, ту на Германия. И ако Страсбург е днес френска територия, немското влияние е силно осезаемо във всяко едно отношение – архитектура, местен диалект, култура, кухня...Сдве думи – не става въпрос за типичния френски град! Пригответе се по – скоро за една любопитна смесица на традиции и бъдете сигурни, че резултатът си струва усилията!
Да се пътува с кола до Молдова, през февруари, когато пътната ни мрежа е „проходима при зимни условия” вероятно не е най-добрата идея, но понякога се водим не само от най-добрите си идеи...
За Братислава пътувах със SkyEurope. Малко бях притеснена, защото това бяха едни от първите полети от България, билетът ми бе купен в чужбина...олеле какви само перипетии имах с него!!! Бяха объркали името ми...да, наистина то е доста заплетено и дори тук не минава случай без подобно произшествие, но този път беше кошмарно, защото ми се наложи да се обаждам поне 5 пъти в call center-а на компанията докато го изпишат без грешка.
Пътувайки към Швейцария, минаваме през една от най-малките европейски държави - Княжество Лихтенщайн - ако не сте достатъчно внимателни можете много лесно да я пропуснете.
В далечния април на 1997 година се озовах заобиколен от полицаи на банкета на една магистрала в Англия. Доста стресиращо преживяване за човек, който за пръв път стъпваше на английска земя, а и въобще на каквато и да е небългарска земя...Как се стигна до тук...
Най-приятни са случайните екскурзии, онези, които човек не е планирал. Така един ден от моето гостуване в Дания се оказах в Стевнс. И веднага щом слязох от влака, ме заведоха да видя най-голямата забележителност на областта – Стевнс Клинт. Не ми казаха какво е, за да бъда изненадан. И наистина бях.
В 2 ч. сутринта, далеч зад Полярния кръг, нощта прилича на ден. Навлечен с два дебели пуловера, пийвайки бренди, аз стоях на студения вятър и гледах как слънцето не иска и не иска да се скрие зад хоризонта, независимо колко дълго го преследвахме на север.
Откъдето и да погледнеш – от основаването му до наши дни, от културно-историческа гледна точка до индустриална и икономическа – Лайпциг си има всичко; рядко някой град е бил по-единен в еволюцията си, отколкото Лайпциг.
До остров Тасос /най-близкият до България чуждестранен остров/ може да се стигне през Кавала. След митническите формалности, които както обикновено продължиха по-дълго, отколкото трябва и пътя до Кавала, вместо в 16 часа, пристигнахме там в 22 часа вечерта и изпуснахме последния ферибот.
Меден месец, не в Париж, не във Венеция, а във Виена… Като оставим настрана отново досадното пътуване с автобус и почти 5 часовото чакане на границата на европейския съюз, пристигаме във Виена…
Европа 
Страсбург – познат най - вече като седалището на
Да се пътува с кола до Молдова, през февруари, когато пътната ни мрежа е „проходима при зимни условия” вероятно не е най-добрата идея, но понякога се водим не само от най-добрите си идеи...
Най-приятни са случайните екскурзии, онези, които човек не е планирал. Така един ден от моето гостуване в Дания се оказах в Стевнс. И веднага щом слязох от влака, ме заведоха да видя най-голямата забележителност на областта – Стевнс Клинт. Не ми казаха какво е, за да бъда изненадан. И наистина бях. 
В 2 ч. сутринта, далеч зад Полярния кръг, нощта прилича на ден. Навлечен с два дебели пуловера, пийвайки бренди, аз стоях на студения вятър и гледах как слънцето не иска и не иска да се скрие зад хоризонта, независимо колко дълго го преследвахме на север. 
Откъдето и да погледнеш – от основаването му до наши дни, от културно-историческа гледна точка до индустриална и икономическа – Лайпциг си има всичко; рядко някой град е бил по-единен в еволюцията си, отколкото Лайпциг. 
До остров Тасос /най-близкият до България чуждестранен остров/ може да се стигне през Кавала. След митническите формалности, които както обикновено продължиха по-дълго, отколкото трябва и пътя до Кавала, вместо в 16 часа, пристигнахме там в 22 часа вечерта и изпуснахме последния ферибот.
Меден месец, не в Париж, не във Венеция, а във Виена… 
disagi.com
